4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 01.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №452 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. Ч. срещу определение №3409 от 30.11.2015г. по в.ч.гр.д. №4666/2015г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение №20306 от 26.10.2015г. по ч. гр. д. №13491/2015г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове за сумите 16 500 евро и 500 лв., които ще бъдат предявени от Г. К. Г. против М. С. Ч., чрез налагане на две обезпечителни мерки: възбрана върху принадлежащ на ответницата по бъдещите искове недвижим имот – складово помещение №17, със застроена площ от 2,90 кв.м., находящо се на партерен етаж в средноетажна жилищна сграда на адрес [населено място], [улица] запор върху банкови сметки на ответницата до размер на сумата 32 771,20 лв. Обезпечението е допуснато при гаранция в размер на 3 000 лв.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата за обезпечение. Частната жалбоподателка поддържа, че определението на САС е необосновано, тъй като не съдържа мотиви за допускане на обезпечението. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел за доказани предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещите искове, тъй като липсват данни,че за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на признатите му права с евентуалното бъдещо решение, постановено в негова полза. Посочва, че молителят не е представил доказателства за наличие на обезпечителна нужда – справки относно работата и доходите на ответницата по бъдещите искове, евентуалната й задлъжнялост към други кредитори, влошено икономическо състояние и други, които да обосноват затруднение при изпълнението на евентуално бъдещо осъдително решение. Навежда оплаквания, че молбата за допускане на обезпечение не е подкрепена с убедителни писмени доказателства за основателността на бъдещите претенции, както и че наложените обезпечителни мерки не са подходящи.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси: 1.Когато въззивният съд за първи път се е произнесъл с положително становище за допускането на обезпечение на бъдещ иск, допустимо ли е това да бъде направено без мотиви на съда? 2. След като първоинстанционният съд е разгледал наличието на изискуеми по чл.391 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е отхвърлил искането за обезпечение, следва ли въззивният съд отново да ги разгледа и да се произнесе изрично по наличието им? 3.Следва ли въззивният – жалбоподател по частна жалба срещу определение за отхвърляне на молба за обезпечение на бъдещ иск, да доказва пред въззивния съд наличието на предпоставките за обезпечение на бъдещ иск по чл.391 от ГПК?
Ответникът Г. К. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ал.1 от ГПК.
За да отмени определението на Софийски градски съд и да допусне обезпечение на бъдещи искове в полза на Г. К. Г. срещу М. С. Ч. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху банкови сметки на ответницата, Софийски апелативен съд е приел, че бъдещите искове са допустими и в обезпечителното производство са представени доказателства, които обосновават нуждата от тяхното обезпечение. Същевременно е преценил, че е налице необходимост от внасяне на парична гаранция по чл. 391 ал.1 т.2 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставените в изложението на касационните основания въпроси са от значение за изхода на спора, но по отношение на тях частната жалбоподателка не обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. Разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК, която урежда предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, включително постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение № 15 от 14.01.2013г. по ч. т. д. № 434/2012г. на ВКС, II т. о., определение № 275 от 13.05.2014 г. по ч. гр. д. №2450/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други. В практиката е възприето становището, че преценката на съда относно предпоставките на чл. 391 ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение е винаги конкретна и обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът разполага с правомощие да прецени дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл. 391 ал.1 от ГПК и дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, за да обоснове основателността на исковата си претенция. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя. Въззивният съд е осъществил преценка на данните по делото, като е стигнал до извод за допустимост на формулираните бъдещи искове, както и за наличие на обезпечителна нужда. Приел е, че с оглед представените доказателства за вероятната основателност на иска, е налице нужда от внасяне на гаранция. Тази преценка е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост на обжалваното определение не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение №3409 от 30.11.2015г. по в.ч.гр.д. №4666/2015г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3409 от 30.11.2015г. по в.ч.гр.д. №4666/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.