О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София,17.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2488 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Иванчовски срещу определение №2495 от 07.08.2018г. по ч.в.гр.д.№3790/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение. С него е оставена без разглеждане частната жалба на Н. А. Иванчовски срещу определение от 15.03.2018г. по т.д.№128/2017г. на Софийски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно. В частната жалба излага основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че както първоинстанционния съд, така и въззивният, не са обсъдили предявените пред тях възражения за нищожност на клаузите на чл.5 ал.3, чл.12 ал.1, чл.7 ал.3, чл.14 ал.2, чл.15 ал.2 и чл.18 от процесния договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.12.2007г. Излага подробни съображения в частната жалба за нищожност на изброените клаузи на основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД – нарушение на императивни норми на закона и на добрите нрави, във връзка с чл.430 ал.2 от ТЗ / липса на валидно постигнато съгласие, облечено в писмена форма за валидност/, на основание чл.58 ал.2 от ЗКИ /липса на изрично и изчерпателно изброяване на разходите по кредита/, на основание чл.366 от ЗЗД /допълнителните споразумения към кредита представляват спогодба върху непозволен договор/, на основание чл.70 ал.3 от ЗЗД / регламентиращ право на кредитополучателя да плати преди срока при лихвоносно задължение/, на основание чл.143 и чл.146 от ЗPП / поради неравноправност/, на основание чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба №9 на БНБ от 03.04.2008г. /отм./ /противоречие на допълнителните споразумения с въведената легитимна цел на наредбата – споразуменията за реструктуриране да водят до реално облекчаване, а не утежняване положението на кредитополучателите/. Излага доводи за нищожност и на допълнителните споразумения към договора за кредит.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не следва да се обсъждат поставените от жалбоподателя правни въпроси и въведените допълнителни предпоставки за достъп до касационен контрол. Подлежат на допускане до касационно обжалване актовете, поставени по същество на спора от апелативните и окръжните съдилища в качеството им на въззивна инстанция. В случая Софийски апелативен съд се е произнесъл само по редовността на подадената пред него частна жалба, поради което постановеното от него определение подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 от ГПК и правилността му подлежи на проверка, без да е необходимо обосноваване на предпоставките за допускане до касационен контрол.
Разгледано по същество постановеното от Софийски апелативен съд определение е правилно. Правилно въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на ответника по иск по чл.422 от ГПК за спиране на изп. д. №20169926660400081 на ЧСИ рег.№926, образувано по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№124/2016г. на Районен съд гр. Пирдоп, не попада сред определенията по чл.274 ал.1 от ГПК. То не прегражда по – нататъшното развитие на производството. Същевременно в ГПК не е предвидена изрично възможност това определение да бъде обжалвано. Такава възможност е предвидена за определенията, с които съдът се поризнася по молба на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, както и за определенията, с които съдът се произнася по молба за спиране на постановено незабавно изпълнение, но само когато тези определения са постановени в производството по чл.420 от ГПК, което се развива пред заповедния съд. В процесния случай обаче, заповедният съд не е бил надлежно сезиран с искане за спиране на изпълнителните действия, предприети въз основа на издадената от него заповед за изпълнение /в този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №270 от 30.04.2014г. по ч.т.д.№445/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №164 от 07.04.2016г. по ч.т.д.№515/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че въззивният съд е следвало да обсъди възраженията му за нищожност на клаузите на чл.5 ал.3, чл.12 ал.1, чл.7 ал.3, чл.14 ал.2, чл.15 ал.2 и чл.18 от процесния договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.12.2007г., както и на допълнителните споразумения към същия договор. Въззивният съд не е преценявал по същество предпоставките за основателност на искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №20169926660400081, а е преценявал само наличието на предпоставките по чл.274 ал.1 от ГПК за въззивно обжалване на определенията. Стигайки до извод за недопустимост на частната жалба, съдът не е следвало изобщо да проверява правилността на обжалваното определение на Софийски окръжен съд.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Поставеният от жалбоподателя въпрос по същество касае възможността на потребителя да иска спиране на започнало принудително изпълнение на вземане, основано на неравноправни клаузи от потребителски договор. Този въпрос обаче не е бил предмет на преценка от страна на въззивния съд, който не е отрекъл правото на потребителя да иска спиране на започнало принудително изпълнение, а е преценил, че постановеното по искането определение на Софийски окръжен съд не подлежи на въззивно обжалване, доколкото спирането не е поискано по реда на чл.420 от ГПК. Следва да се отбележи, че искането за спиране на принудителното изпълнение е разгледано от първоинстанционния съд по същество, така че правото на жалбоподателя да иска спиране на принудителното изпълнение не е било отречено. Следователно въпросът не се явява пряко обуславящ преценката на съда по конкретния спор. Поради това за ВКС не съществува задължението да отправи преюдициално запитване по този въпрос.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №2495 от 07.08.2018г. по ч.в.гр.д.№3790/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. Иванчовски за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.