О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 26.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1724 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. – синдик на [фирма]/н/ против решение № 282/02.02.2017г. по в.т.д. № 1725/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, с което е потвърдено решение от 22.07.2016г. по т.д. №7/2016г. на Пернишки окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против Ю. В. Г. и Л. С. Г. за връщане в масата на несъстоятелността на имущество, предмет на договор за продажба на право на строеж , обективиран в НА № 25/12.12.2008г., том III, рег. № 8235, нот.д. № 401/2008г. на нотариус Ал.Д., с рег. № 404, сключен между ответниците и [фирма] като се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на конкретни самостоятелни обекти от сграда , а именно : апартамент № Б 30-мезонет.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Ю. В. Г. и Л. С. Г. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора е влязло в сила решение на ПОС, с което е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/, договор сключен между дружеството и ответниците Герчеви по процесния НА, по силата на който несъстоятелният търговец е продал на физическите лица право на строеж за апартамент № Б 30-мезонет в процесната сграда. Към момента на подаване на исковата молба в съда правото на строеж е било реализирано, поради което същото се е трансформирало в право на собственост на двамата ответници върху самостоятелни обекти в сградата. Въззивният съд е счел, че предвид реализираното на правото на строеж към датата на предявяване на отменителния иск по чл.647 ТЗ същото вече не съществува в правния мир, поради което и не може да бъде годен предмет за връщане в масата на несъстоятелността. Противното разбиране, което споделя касаторът, е намерено за неправилно, доколкото ако се върне в масата на несъстоятелността имущество, различно от даденото по отменената сделка, в по-голям обем и на по-висока стойност, това би обосновало претенция от третото лице за неоснователно обогатяване на масата. Решаващият състав като се е позовал на създадената задължителна практика на ВКС с Решение № 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, II т.о. е заключил , че принципът на еквивалентност на разменените престации изисква в масата на несъстоятелността да бъде върнато единствено даденото по относително недействителната сделка, а когато същото вече не съществува в правния мир, то следва да се претендира неговата равностойност. След като ищецът изрично е уточнил, че претендира връщане на самостоятелните обекти в резултат на реализацията на правото на строеж, а не стойността му, то обусловеният от отменителния иск осъдителен иск за връщане на даденото е неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Основателна ли е претенцията на синдика за връщане в масата на несъстоятелността на трансформирано право на строеж в право на собственост върху отделни обекти по относително недействителни сделки?; 2/ При условие, че към момента на предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността правото на строеж е изчерпано – реализирано и се е трасформирало в право на собственост върху отделни обекти, може ли същият да насочи иска към имуществото и да иска връщането му в масата на несъстоятелността или следва да предяви иск за стойността на правото на строеж?; 3/ Как се определя стойността на правото на строеж, което приобретателят по една относително недействителна сделка следва да заплати?; 4/Кой е носител на правото на собственост върху отделни имоти, след като е уважен искът по чл.646, чл.647 и/или чл.648 ТЗ, решението е влязло в сила и е вписано в имотния регистър?; 5/ Как се гарантират правата на кредиторите, ако се приеме, че следва да се предяви иск за стойността на правото на строеж, което вече не съществува, тъй като е осъществено самото строителство и се е превърнало в право на собственост върху отделни имоти, и лицето не може и/или не иска да я заплати?; 6/ Какви държавни такси се дължат и счита ли се искът като иск за попълване масата на несъстоятелността и може ли първоначално държавна такса да не се внася? Как се определя размерът й, ако такава следва да се внесе? Въпросите са въведени при позоваване на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Касторът намира, че обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 1907/28.09.2015г. по в.т.д. № 406/2015г. на САС, ТО, 5-ти състав. Счита, че допускането на касационно обжалване по повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият правен въпрос не изпълнява изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основателността или неоснователността на един иск е краен правен извод след обсъждане на всички доказателства по спора и доводи и възражения на страните, в резултат на което решаващият съд приема или не за осъществени елементите от фактическите състави на приложимите към спора правни норми. Следователно касае се за преценка по съществото на спора, а не за проверка на общото и допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК във фазата по селекция на касационната жалба, в която понастоящем се намира съдебният спор.
Вторият поставен от касатора правен въпрос попада в предмета на произнасяне на въззивния съд, но не са осъществени допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. В случая, както е било съобразено и от САС, е налице постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, II т.о., с които изрично в отговора на поставения правен въпрос е прието следното разрешение: При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещно право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменена сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал, той дължи онова, от което се е възползвал – чл.57, ал.2, пр. последно ЗЗД. Следователно когато правото на строеж не съществува към датата на предявяване на иска по чл.647 ТЗ, тъй като същото е надлежно упражнено, приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал – т.е. стойността на правото на строеж, от което се е възползвал чрез упражняването му. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл.647 ТЗ.
Следователно макар да съществува противоречие по формулирания втори въпрос в обжалваното решение и цитираното от кастора решение на САС по в.т.д. № 406/2015г., съобразно разясненията по т.3 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, тъй като съдебната практика е уеднаквена с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото чрез постановяването на Решение № 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, II т.о. по реда на чл.290 ГПК. Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в мотивите по т.1 от ТР № 2/28.09.2011г. по тълк.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС в своята съвкупност съдържащите се в различни решения на ВКС по чл.290 ГПК тълкувателни мотиви, с които се посочва правилната съдебна практика по прилагане на определен текст от закона, формират, заедно с юридически задължителните тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, практиката на ВС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. След като по формулирания правен въпрос в тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС е даден отговор, т.е. изяснено е установеното от закона правило и касаторът не обосновава необходимост от промяна на така възприетото правно разрешение по прилагането на правната уредба поради влизане в сила на нова нормативна уредба или промяна в обществените условия, то не са налице условията, посочени в т.4 от ТР №1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./.
Останалите правни въпроси от трети до шести включително не са били обсъждани от въззивния съд, поради което и не се явяват обуславящи крайния правен резултат от спора. Следва да се има предвид, че те биха били релевантни в случай, че претенцията за връщане на даденото касаеше равностойността на прехвърленото по отменената сделка право на строеж, каквото искане изрично е уточнено от ищеца, че не е заявявано в процеса и с предмета на което сезиране решаващият съд се е съобразил.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
При този изход от спора дължимата държавна такса за касационната инстанция в размер на 30лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282/02.02.2017г. по в.т.д. № 1725/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
ОСЪЖДА [фирма]/н/ да заплати на осн. чл.649, ал.6 ТЗ по сметка на ВКС сумата от 30лв., представляваща дължима държавна такса по касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: