О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София, 15.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2673 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение от 21.09.2017г. по в.ч.гр.д. № 316/2017г. на ОС-Монтана, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място] от 19.07.2017г. за вписване прекратяването на договор за аренда на земеделски земи от 16.01.2015г., вписан в СВ-Монтана с вх.рег. № 207, акт № 94, том 1, по молба на нотариус В.В. с рег.№ 338 в НК и район на действие РС-Враца.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 32а от Правилника за вписванията. Счита, че въззивният съд е потвърдил отказ на съдията по вписванията, направен в противоречие с указанията по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото този отказ е мотивирван с липса на заместване в договора за аренда от страна на последващия приобретател на част от арендуваните земеделски земи, т. е. извършена е преценка на материалноправните предпоставки на исканото вписване, която е извън правомощията на съдията по вписванията. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Попада ли преценката за надлежно осъществено право на заместване по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ в обхвата на проверката за актива легитимация на заявителя в производството по вписване?; 2. Законосъобразен ли е отказът за вписване от съдия по вписванията, постановен по реда на чл. 32а ПВ, обоснован с материалноправни факти, които стоят извън заявеното за вписване обстоятелство и не са пряко свързани с неговото удостоверяване?; 3. Следва ли приобретателят на идеални части от арендуван имот, чийто праводател не е арендодателят, а друг собственик, да удостоверява в производството по вписване за прекратяване на арендния договор пряк правен интерес от това заявяване и неудостоверяването му засяга ли активната му легитимация в производството по вписване? По отношение на тези въпроси частният касатор релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК, като твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Районен съд- [населено място], въззивният съд е счел, че същият е законосъобразен, тъй като искането за вписване на прекратяване на процесния аренден договор е направено от лице, което не е легитимирано за това. Липсата на процесуална легитимация на заявителя е обоснована с факта, че няма данни арендодателят по вписания договор за аренда Ц. П. Б. да е починала, както и от кое лице частният касатор е придобил наследствени права по отношение на 1/4 идеални части от арендуваните земи. Направен е извод, че на основание чл.531, ал.1 ГПК вписването като охранително производство започва по молба на заинтересовано лице, а посоченото търговско дружество не се явява легитимирано от външна страна да подаде заявление за вписване на посоченото обстоятелство – прекратяване на договора за аренда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Формулираните в изложението въпроси не могат да бъдат определени като отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на правния спор по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е поставен общо, без да е отнесен към конкретния случай, спецификата на който е в това, че част от арендуваните имоти са придобити не от прехвърлител арендодателя, а от друг съсобственик на имотите; вторият въпрос е относим изцяло към правилността на обжалвания акт, а третият въпрос изобщо не е намерил отговор в мотивите на същия, доколкото въззивният съд не е обосновал извода си за липса на активна легитимация на заявителя с липсата на „пряк правен интерес“ от заявеното вписване.
Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , доколкото частният касатор се позовава само на това, че поставените въпроси имат „значение за точното прилагане на закона“, без да въвежда втората кумулативна предпоставка на този критерий: че имат значение и „за развитието на правото“, които законът изисква да са дадени едновременно.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.09.2017г. по в.ч.гр.д. № 316/2017г. на ОС-Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: