Решение №133 от 12.7.2019 по гр. дело №437/437 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

гр. София 12.07.2016 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 437 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.4, вр.ал.1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба, подадена от В. А. Л., частен съдебен изпълнител рег. № *** с район на действие Софийски градски съд против решение от 16.10.2018 г. по дисциплинарно дело № 13/2018 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, в частта с която на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ е наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание глоба в размер на 9000 лв.
Жалбоподателката поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. Сочи, че от събраните доказателства по делото е установено, че е превела три дни преди изтичане на срока по чл.191,ал.5 ДОПК сума по сметка на взискателя, че това не е извършено умишлено, а поради техническа грешка при преброяването. Поддържа, че се касае за формално нарушение на законова разпоредба и възразява срещу размера на наложената за това нарушение глоба. Поддържа също, че неправилно дисциплинарната комисия е мотивирала размера на наложеното наказание с дисциплинарното минало на жалбоподателката, че в нито един момент, нито в срока по чл.191,ал.4 ДОПК, нито в срока по ал.5-та, изтекъл на 30.11.2017 г. по изпълнителното дело е представено удостоверение от НАП за евентуални публични задължения на длъжника. Искането е да се измени решението, като се намали размера на наложеното наказание глоба.
Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт Ал.Д. в писмен отговор и в съдебно заседание мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 13/2018 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 от ЗЧСИ въз основа на искане на Съвета на КЧСИ с изх. № 2577/2018 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ В. Л., рег. № 780, район на действие Софийски градски съд, поради допуснати нарушения по изпълнително дело № 20177800400445.
Твърденията за нарушения, за които е поискано налагане на дисциплинарно наказание глоба в размер на 10 000 лева се изразяват в следното:
1. нарушение на чл.458,изр.2 ГПК – съобщение до НАП е изпратено не с образуването/започването на изпълнителното дело, изпращането на ПДИ и налагането на обезпечителни мерки –запор на вземания по открити банкови сметки на 20.10.2017 г., а 11 дни по-късно – на 31.10.2017 г.
2. нарушение на чл.191,ал.5 ДОПК – ЧСИ Л. продължила производството, превеждайки постъпилата по наложения запор сума по сметка на взискателя на 27.11.2017 г., преди да е изтекъл предвидения в закона тридесетдневен срок от изпращане на съобщението до НАП/изпратено на 31.10.2017 г./
С обжалваното решение е наложено на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ на ЧСИ В. Л. с рег. № 780, с район на действие Софийски градски съд дисциплинарно наказание глоба в размер на 9000 лева за извършено нарушение на чл.191,ал.5 ДОПК. Подадената жалба от ЧСИ В.Л. е само в тази част на решението на дисциплинарната комисия. Със същото решение е отхвърлено искането против ЧСИ В. Л. с рег. № ***, район на действие СГС за налагане на дисциплинарно наказание в частта за нарушение на чл.458, изр.2 ГПК. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното решение е прието за установено, че изпълнително дело № 20177800400445 е образувано от ЧСИ В. Л. въз основа на молба вх. № 5218/20.10.2017 г. от Адвокатско дружество”Т., Т. и съдружници” – взискател, с приложен изпълнителен лист от 12.10.2017 г. по т.дело № 2854/2017 г. на Софийски градски съд, според който длъжникът”Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД е осъдено да заплати в полза на взискателя сумата 2 803 484.95 лв. Прието е, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да извърши необходимите справки за вземания и задължения. С образуване на изпълнителното производство до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на адреса на управление на дружеството длъжник на 24.10.2017 г. на служител – юрисконсулт. Едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение са наложени запори на банковите сметки на длъжника в Райфайзенбанк България АД, Сибанк АД, Ситибанк Европа АД – клон България и Банка ДСК ЕАД, като са изпратени запорни съобщения на 20.10.2017 г. В периода 30.10.2017 г. до 03.11.2017 г. третите задължени лица по наложените запори са върнали отговори съгласно чл.508 ГПК за наличие на сметки, както и за предходни наложени запори, в това число и от НАП за публични задължения. На 31.10.2017 г. от ЧСИ В.Л. по електронен път е изпратено съобщение до ТД на НАП за започнато принудително изпълнение.
Установено е от приложените по делото писмени доказателства, че с платежно нареждане от 08.11.2017 г. от третото задължено лице по наложения запор Ситибанк Европа АД – клон България по сметка на ЧСИ В. Л. е постъпила сумата 995 182.66 лв.
По изпълнителното дело е депозирано искане от „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД вх. № 5702/17.11.2017 г., с което е поискано от ЧСИ да пристъпи към разпределение на получената по запора сума. С молба вх. № 5753/24.11.2017 г. адв. В., пълномощник на взискателя е поискано постъпилата сума да бъде преведена по сметка на взискателя. На 27.11.2017 г. на взискателя е преведена цялата постъпила сума, след като са удържани дължимите такси. На 28.11.2017 г. по делото е постъпила молба от длъжника, с която отново е поискано да бъде извършено разпределение, тъй като се твърдят публични задължения, поради което наличната сума би била недостатъчна да удовлетвори взискателя и Държавата, като присъединен по право взискател.
От правна страна е прието относно нарушението на чл.458,изр.2 ГПК, че съобщението до НАП е изпратено не със започване на принудителното изпълнение – на 20.10.2017 г., а на 31.10.2017 г. – единадесет дни по-късно. Прието е, че съгласно чл.458 ГПК ЧСИ е длъжен да уведоми НАП за всяко започнато от него принудително изпълнение и за всяко разпределение. Прието е също, че тъй като е изпратено такова уведомление, макар и по-късно от предвидения в закона момент и с оглед обстоятелството, че от решаващо значение за събиране на дължимите от длъжника публични задължения е такова искане да бъде направено преди предстоящо разпределение, когато изпълнителните действия са довели до осребряване на имущество или изпълнение върху вземания, за да бъдат действително погасени изцяло или частично публичните задължения, както и фактът, че тези задължения в повечето случаи не са постоянна величина е формиран извод, че посоченото нарушение е малозначително и не би следвало да се санкционира с дисциплинарно наказание.
В тази част решението на Дисциплинарната комисия е влязло в сила, като необжалвано.
Относно нарушението на чл.191,ал.5 ДОПК, че жалбоподателката е продължила производството, превеждайки постъпилата по наложения запор сума по сметка на взискателя на 27.11.2017 г., преди да е изтекъл предвидения в закона тридесетдневен срок от изпращане на съобщението до НАП/изпратено на 31.10.2017 г./, който изтича на 30.11.2017 г. е прието, че в заседание на 02.10.2018 г. процесуалният представител на ЧСИ Л. е представил и са приети като доказателства по дисциплинарното дело два броя удостоверения от ТД НАП от месец януари и от месец юни 2018 г. в които е отразено, че „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД няма публични задължения. Прието е също, че от тези удостоверения не се установява ясно от кого са изискани и получени, по какъв ред и на основание коя разпоредба от ДОПК са издадени.
Дисциплинарният състав е посочил, че към жалбата до КЧСИ от „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД е приложено удостоверение от ТД НАП от 29.11.2017 г., според което към този момент, респективно преди изтичане на предвидения в чл.191 ДОПК 30-дневен срок длъжникът е имал публични задължения в размер на 988 746.90 лева. Приел е, че в периода 30.10.2017 г. – 03.11.2017 г. третите задължени лица по наложените запори са върнали отговори съгласно чл.508 ГПК за наличие на сметки, както и за предходни наложени запори, в това число и от НАП за публични задължения на длъжника.
Прието е, че разпоредбата на чл.191,ал.5 ДОПК е императивна и неспазването на предвидения в нея 30-дневен срок съставлява нарушение, независимо от наличието или липсата на публични задължения. Прието е също, че наличието на публични задължения утежнява нарушението, доколкото води и до вредоносни последици, в случая както за длъжника, така и за присъединения по право взискател Държавата.
При тези съображения е прието, че на жалбоподателката следва да се наложи дисциплинарно наказание на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ глоба в размер на 9000 лева.
Фактическите изводи на дисциплинарния състав в обжалваната част на решението по дисциплинарно дело № 13/2018 г. на ДК са основани на събраните по делото писмени доказателства и са правилни. Правилно е прието, че нарушението на разпоредбите на чл.191,ал.5 ДОПК от ЧСИ В. Л. по изп.дело № 20177800400445 представлява дисциплинарно нарушение и че са налице изискванията на чл.67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
По безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателката в качеството на ЧСИ по изп.дело № 20177800400445 в изпълнение на задължението по чл.458 ГПК е изпратила съобщение/уведомление по ДОПК/ до НАП на 31.10.2017 г. за образуваното изпълнително дело с искане да се изпрати удостоверение, в което да е отразено има ли образувано принудително изпълнение срещу длъжника или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника, техния размер и вида на обезпеченията. В разпоредбите на чл.195,ал.5, изр.1-во ДОПК е установена забрана съдебният изпълнител да продължи производството преди получаване на удостоверението от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. Според изр.2-ро на чл.195,ал.5 ДОПК независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството. В случая жалбоподателката е продължила производството по изпълнителното дело, превеждайки постъпилата по наложен запор сума по сметка на взискателя на 27.11.2017 г. – преди изтичане на предвидения в чл.191,ал.5 ДОПК тридесетдневен срок.
Необосновани са доводите на жалбоподателката за липса на вредни последици от извършеното нарушение. От приложеното удостоверение към жалбата до КЧСИ от „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД, издадено от ТД НАП от 29.11.2017 г. се установява, че към посочената дата и преди изтичане на предвидения в чл.191,ал.5 ДОПК тридесетдневен срок длъжникът е имал публични задължения в размер на 988 746.90 лв. Освен това по делото са налице данни, че в рамките на установения 30-дневен срок по чл.191,ал.5 ДОПК третите задължени лица по наложените запори Банка ДСК и Ситибанк Европа АД клон България са върнали отговори съгласно чл.508 ГПК за наличие на сметки и за предходни наложени запори въз основа на запорни съобщения, включително и с взискател НАП за публични задължения. Това е индиция за наличие на публични задължения на длъжника, какъвто е и извода на дисциплинарния състав в обжалваното решение.
В хода на дисциплинарното производство са представени две удостоверения от жалбоподателката, издадени от НАП ТД София – първото с дата 12.012018 г., а второто от 15.06.2018 г., в които е отразено, че „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД няма задължения. Правилно е прието с обжалваното решение, че не са налице данни от кого са изискани и получени тези удостоверения, по какъв ред и на основание коя разпоредба от ДОПК са издадени.
Представеното пред настоящата инстанция удостоверение от жалбоподателката изх. № 21/08.05.2019 г., издадено от „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД не променя установения факт на извършеното дисциплинарно нарушение. Удостоверението съдържа изявление на посоченото дружество, че се оттегля покана от 18.06.2018 г. до жалбоподателката за заплащане на сумата от 40 726.50 лв., която според дружеството му се дължи като компенсация за лихви, разноски и вреди от това, че жалбоподателката е продължила изпълнителното производство преди изтичане на указания с чл.191,ал.5 ДОПК срок. Това изявление не касае настоящия спор. В останалата част от удостоверението е изразено становище на „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД, че посочените задължения на дружеството в Удостоверението от 19.11.2017 г., издадено от НАП ТД София не представляват основание за присъединяване на държавата като кредитор в изпълнителното производство по изп. дело № 20177800400445 също е неотносимо към предмета на делото.
Съдът преценява, че вида на наложеното на ЧСИ В.Л. дисциплинарно наказание глоба съответства на извършеното от него дисциплинарно нарушение. По отношение размера на наказанието съдът преценява, че същото е завишено и не е съответно на тежестта на нарушението.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразено с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени.
Като взема предвид тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и, че не са настъпили изключително вредни за страните по изпълнението последици съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен на глоба от 5000 лв.В този смисъл следва да бъде изменено обжалваното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Изменя решение от 16.10.2018 г.,постановено по дисциплинарно дело № 13/2018 г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, в частта с която на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител В. Л., рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд е наложено дисциплинарно наказание – глоба в размер на 9000 лв. за извършено нарушение на чл.191,ал.5 ДОПК, като изменя наложеното наказание глоба от 9000 лв. на 5000 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top