О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
Гр.София, 25.06.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3083 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. А., Б. И. С., А. И. С., Р. И. С. и Т. И. С., всички от [населено място], действащи в лично качество и като конституирани правоприемници на починалия в хода на производството ищец И. С. А., срещу решение № 2022/11.09.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1353/2017 г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8263/14.11.2016 г. по гр.д. № 2592/2015 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на исковете срещу Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, за заплащане на основание чл.226, ал.1, във връзка с чл.223 КЗ (отм.) на обезщетение за неимуществени вреди съответно за разликите над присъдените 88 000 лв. до 150 000 лв. за Г. И. А., Б. И. С., А. И. С. и Р. И. С.; над 96 000 лв. до 150 000 лв. за Т. И. С., както и над 80 000 лв. до 150 000 лв. за И. С. А..
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.).
Ответникът Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка С. А. А., настъпила на 17.01.2014 г. при ПТП, причинено от застрахования при ответника водач на МПС Т. М. С.. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е отчел възрастта на починалата С. А. А., причинените негативните преживявания на ищците, както и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП. Решаващият съд е приел и определеното от първоинстанционния съд 20 % съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, което е обосновал с обстоятелството, че същата не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Счел е за неоснователно възражението на ищците, че в близост до мястото на ПТП не е имало кръстовище. Констатирал е, че едното от тях се намира на 39 м., а другото – на 71 м. и е приел, че пострадалата, като живуща в населеното място, е следвало да знае за наличието на същите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 касаторите поставят следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”; 2. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?”; 3. „Следва ли единствено поради факта, че децата на починалата са пълнолетни и са живели отделно от своята майка да им бъде присъдено по – ниско обезщетение в сравнение с това на детето, живяло със загиналата, въпреки че от данните по делото не се установява същите да търпят неимуществени вреди в по – малък обем?”; 4. „Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?”; 5. „Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат?”. Въвеждат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.), като твърдят противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Първият, вторият и третият въпрос, по начина, по който са формулирани, се отнасят до прилагането на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – за съобразяване с конкретните икономически условия, чийто ориентир са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя; на възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията му с близките, които търсят обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психическо здраве. Тези въпроси попадат в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г. и доразвита в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – цитираните от касатора решение № 121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 242/12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 79/11.07.2016 г. по т.д. № 1508/2015 г. на ВКС, I т.о. и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, според която, при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съгласно постоянната практика на ВКС на основание чл.290 ГПК, при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл са цитираните от касатора решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. и решение № 25/03.04.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, I т.о. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид специфичните за делото обстоятелства, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил съществувалите отношения на привързаност и обич между касаторите и починалата, понесените от тях душевни болки и страдания от нейната внезапна загуба, както и възрастта на починалата, съпруга и децата; изрично е посочил, че съобразява и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД със задължителната съдебна практика на ВКС. Цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика, в която са определени различни размери на обезщетенията, не може да обоснове предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото съответните размери са в зависимост от конкретните особености на разглежданите случаи.
Цитираното от касатора решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ВКС, III г.о. е неотносимо към настоящия спор, тъй като правният въпрос относно обезщетението за неимуществени вреди е поставен във връзка с производство, развиващо се по реда на ЗОДОВ.
Четвъртият и петият въпрос, отнасящи се до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, също попадат в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963 г. По смисъла на същата обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Решението е постановено в съответствие и със създадената от ВКС на основание чл.290 ГПК практика, съгласно която принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. В този смисъл са цитираните от касатора решение № 6/03.02.2017 г. по гр.д. № 53091/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 21/03.02.2017 г. по т.д. № 437/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 159/24.10.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017 г. по т.д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т.о. и други. В настоящия случай, при произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, въззивният съд е взел предвид конкретното поведение на пострадалата, с което тя обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съобразил е действията й като пешеходец и задължението й да пресича пътното платно на обозначено за това място. Приел е, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на удара, като е обосновал, че същата е нарушила правилата за движение, пресичайки пътното платно при липсваща пешеходна пътека и като живуща в населеното място е следвало да знае за наличието на намиращите се в близост кръстовища. Като е споделил с оглед данните по делото определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване, решаващият съдебен състав е постановил обжалваното решение в съответствие с посочената съдебна практика.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се присъждат. На основание чл.78, ал.8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2022/11.09.2017 г. по в.гр.д. № 1353/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. И. А., Б. И. С., А. И. С., Р. И. С. и Т. И. С., всички от [населено място], [община], [улица], да заплатят на Застрахователна компания „О.”, дружество регистрирано в Република К., упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания „О. – клон България”, [населено място], [улица] – 142А, сумата от 100 (сто) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: