О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 19.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петдесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3194 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Х. Рибанчова, чрез процесуалния й представител адв. П. Василева, против определение № 1422 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. № 1519/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав , с което е потвърдено разпореждане на СГС от 26.06.2014г. по т.д. № 8940/2012г. описа на СГС, с което е отхвърлена молбата на Р. Рибанчова за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото на СГС решение, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Частният жалбоподател излага оплаквания, че решаващият съд е направил изводи за получавани от молителката доходи в размер на 175 лв. – работна заплата; 3000 лв. – дивидент от съпруга й и след служебна справка е отчел ,че тя е съдружник и управител на О.. САС не е изяснил въпроса на каква база – месечна или годишна се получава така посоченият дивидент, а така също не е изследвал обстоятелството дали дружеството, в което е съдружник и управител Р. Рибачова осъществява търговска дейност. Счита, че е следвало съдът да изиска допълване и уточнение на дадената от молителката декларация, а не да я игнорира.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото правен въпрос, а именно: „с какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние на молителя, който иска да бъде освободен от плащането на такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката на съда.” По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба посочва, че обжалваното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – Определение № 305 по ч.гр.д. № 335/09г. на ВКС , III г.о. и Определение № 561 по ч.гр.д. № 3288/15г. на ВКС , IV г.о., на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК, при условията на евентуалност произнасянето от САС е по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да изходи от доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. По отношение на момента, към който се преценява материалното състояние на молителя, САС е преценил момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса, т.е. 21.05.2014г. – датата на разпореждането на СГС с указания до въззивницата да внесе държавна такса в размер на 2% върху обжалваемия интерес. След като е обсъдил представената по делото декларация на Р. Рибанчова е заключил, че лицето не притежава влогове, движимо и недвижимо имущество, че реализира доходи от трудова дейност – 175 лв. месечно; че е омъжена и че източникът на средства за съпруга й е дивидент от участие в търговско дружество в размер на 3000лв. Освен това САС е извършил служебна справка в ТР и е констатирал, че е налице вписване на Р. Рибанчова като управител и съдружник в О..
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като дадените от въззивния съд разрешения са различни. Както се приема в задължителното за прилагане от съдилищата и сочено от частната жалбоподателка определение № 305/15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/09г. на ВКС, III г.о., имущественото състояние е само това, което се обхваща от предметното съдържание на декларацията. Ако последната е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка на имущественото състояние. В настоящия случай апелативният съд напълно се е съобразил с посочената практика. Първо е указал на молителката да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК, каквато тя не е депозирала пред първоинстанционния съд. И след това като я е обсъдил в атакуваното определение е приел, че въз основа на обективираните в нея обстоятелства се установява, че частната жалбоподателка работи, има доходи, такива реализира и съпругът й на база получен дивидент. Следователно съдът не игнорира удостоверителния документ, за да се счете, че подобно разрешение обуславя изхода на спора. Вписванията в търговския регистър са изведени от САС като допълнителен аргумент и те не са свързани с извод за конкретно получаван доход от частната жалбоподателка. Ако последната е намирала за неправилен извода на съда, че доходите й са достатъчни за поемане на съответната държавна такса, то тогава е следвало да посочи и надлежния правен въпрос, което обаче не е сторено и по такъв предмет касационният съд не може да се произнася.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1422/ 26.05.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1519/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: