4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
Гр.София, 29.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1924 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Емил И. М., [населено място] срещу решение № 1110/03.06.14г., постановено по гр.д.№ 1175/14г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 7522/11.11.13г. по гр.д.№ 5683/11г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касатора за осъждане на ЗД [фирма] да му заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ сумите, представляващи обезщетение на неимуществени вреди за разликата от присъденото обезщетение от 30000 лв. до 80000 лв. (предявен като частичен от общо вземане за 150000 лв.) за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 16.11.08г.
Подадена е и насрещна касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1110/03.06.14г., постановено по гр.д.№ 1175/14г. от Софийския апелативен съд, в частта „над присъдената сума от 30000 лв. до 120000 лв.” Изложените в жалбата съображения са относими към определяне на обезщетение за неимуществени вреди при настъпила смърт на близък при ПТП и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Ответникът по жалбата на Емил М. – ЗД [фирма] не взема становище по същата, а ответникът по насрещната жалба Емил М. оспорва същата, като въвежда и възражение за недопустимост.
Третото лице – помагач на ответника по исковете В. С. Е., [населено място] не взема становище по касационната жалба, но счита за основателна насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С въззивното решение на Софийския апелативен съд е частично отменено решение № 7522/11.11.13г. по гр.д.№ 5683/11г. на Софийския градски съд и ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Емил И. М. на основание чл.226 КЗ още 20000 лв. (разликата между присъденото обезщетение от 100000 лв. и действително дължащо се такова от 120000 лв.), представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него поради смъртта на съпругата му А. И. Л., настъпила на 16.11.08г., както и е потвърдено първоинстанционното решение за разликата от 100000 лв. до 120000 лв. (предявен като частичен от общо вземане за 200000 лв.) за претърпени болки и страдания от смъртта на съпругата на касатора А. И. Л., за разликата от 30000 лв. до 80000 лв. (предявен като частичен от общо вземане за 150000 лв.) за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 16.11.08г.
За да постанови решението в обжалваната с касационната жалба част, въззивният съд е приел, че на 16.11.08г. на ищеца по иска Емил М. са причинени травматични увреждания в резултат на ПТП по вина на водач на МПС В. Е., който има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗД [фирма]. При същото ПТП е причинена и смъртта на А. Л. – съпруга на ищеца по иска. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди за получените травматични увреждания апелативният съд е съобразил вида и характера на уврежданията (счупване на дясната бедрена кост в средната трета с разместване на костните фрагменти, счупване на седмо ребро вдясно, счупване на втора и трета стъпална кост и луксация на първа междуфалангеална става на дясното стъпало и разкъсно-контузни рани по лицето и двете подбедрици), продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, свързани с по-продължителния процес на възстановяване от три-четири до шест месеца, оперативните намеси, съществено затруднение в ежедневието, както и пълното възстановяване на пострадалия без настъпили усложнения.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът Емил М. поставя въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – относно съобразяване на вида и характера на получените травматични увреждания и общ процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на ищеца.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Насрещната касационна жалба не следва да се разглежда на основание чл.287, ал.4 ГПК.
Разноски за производството не се дължат на страните.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1110/03.06.14г., постановено по гр.д.№ 1175/14г. от Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1110/03.06.14г., постановено по гр.д.№ 1175/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.