2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1717 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. И., чрез юрисконсулт Я. Л., с искане за изменение на определение № 1033 от 2 август 2013 г. по настоящото дело в частта му за разноските.
В молбата се сочи, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради несъответствие с обема на осъществената услуга по правна защита, и то във фазата на закрито производство по чл. 288 ГПК; присъденото възнаграждение от 350 лева не може да се приеме за справедливо овъзмездяване на положения труд по конкретното дело, изразил се само в депозиране на писмен отговор на касационната жалба.
Ответникът Д. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т., поддържа наличието на изключително висока фактическа и правна сложност на делото: приети множество писмени доказателства, представени три заключения на вещо лице, разпит на свидетели, голям брой открити съдебни заседания. Сочи се, че договореният размер на възнаграждението е напълно съобразен с изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от същата наредба.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна.
Относимите обстоятелства са следните:
С отговор от Д. Д. чрез процесуалния й представител адв. Т. на касационната жалба на [фирма] против въззивното решение № 2618 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 3540 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2012 г., е поискано присъждане на съдебно-деловодните разноски, като е приложен договор за правна защита и съдействие. Според договора са заплатени 350 лева за процесуално представителство пред ВКС по обжалване на решението на въззивния съд. С определение № 1033 от 2 август 2013 г. по настоящото дело съдът присъди разноските изцяло както са заплатени.
Предвид обема на осъществената правна помощ, изразила се в случая в подготвяне на отговор на касационната жалба, и във връзка с обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 3 и 16, следва да се приеме, че заплатеното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото за това производство. Ето защо определението на касационния съд следва да бъде изменено в частта му за разноските, като на ответницата по касационната жалба се присъдят 150 лева за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 1033 от 2 август 2013 г. по гр.д. № 1717 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г. в частта му, с която [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], е осъдено да заплати на Д. В. Д. от [населено място] сумата от 350 лева разноски за касационното производство, като ОТМЕНЯ определението за присъждане на сумата над 150,00 (сто и петдесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: