О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София,04.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Н. ч.т.д. № 415 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Ц., срещу определение №2 от 02.01.2019г. по т.д. № 1231/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на решение от 10.02.2014г. по арб.дело №2671/2013г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ – гр. София
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е получила арбитражното решение на 04.12.2017г. чрез своя пълномощник, като преди тази дата не е била уведомявана за образуваното арбитражно дело и не е била призовавана за съдебните заседания по делото. Твърди, че не е узнала за арбитражното решение нито с връчената й покана за доброволно изпълнение, нито с наложения запор на трудовото й възнаграждение по изпълнително дело №1360/2015г. на ЧСИ Н. Митев, както неправилно е приел съставът на ВКС в мотивите си. Изтъква, че поканата за доброволно изпълнение не съдържа достатъчно данни за решението на арбитражния съд, а посоченият номер на арбитражното дело не налага категоричния извод, че тя като длъжник е разполагала с копие от арбитражното решение и е могла да упражни правото си по чл.47 от ЗМТА да иска отмяната му. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че когато страната не е получила препис от арбитражното решение, за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА следва да се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. Твърди, че към 13.11.2015г. – датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, частната жалбоподателка е разполагала с всички индивидуализиращи белези на постановеното срещу нея арбитражно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че за начален момент на срока за предявяване на иска по чл.47 от ЗМТА следва да се приеме датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ищцата – 13.11.2015г. Изложени са съображения, че като уреждаща потестативното право на иск, разпоредбата на чл.47 вр. чл.48 ал.1 от ЗМТА следва да се прилага в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в чл.3 от ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно преобладаващата практика на ВКС – определение № 17 от 20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 613 от 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №31 от 22.01.2016г. по ч.т.д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №153 от 04.02.2016г. по т.д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №231 от 23.04.2018г. по ч.т.д. №613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч.т.д. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч.т.д. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.11.2015г. на ищцата е връчена лично изпратената до нея покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №1360/2015г. на ЧСИ Н. Митев. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2015г. по т.д. № 4850/2014г. на СГС, VI-9 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 4894,46 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението и 930 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело. Видно от поканата към нея е приложен изпълнителният лист, който съгласно чл.405 от ГПК възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. В изпълнителния лист е посочено решението, въз основа на което той е издаден. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение и е узнала съдържанието на неговия диспозитив, като считано от връчването на поканата е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 от ГПК преклузивен срок
Преклузивният срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, започнал да тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 13.11.2015г., е изтекъл към датата на постъпването на исковата молба в съда – 02.03.2018г.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2 от 02.01.2019г. по т.д. №1231/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.
ОСЪЖДА В. НИКОЛОВА Ц., [ЕГН], с адрес гр. София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49, [жилищен адрес] на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева /сто лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.