4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
[населено място], 19.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1616 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №141/05.05.2016г. по ч.т.д.№130/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.02.2016г. по т.д.№646/2012г. на Бургаски окръжен съд за връщане на подадената от дружеството частна жалба вх.№956/20.01.2016г. срещу разпореждане от 15.12.2015г. по същото дело.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил твърденията му за заплащане на дължимата държавна такса и за наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срокът за обжалване. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора и по които няма постановена съдебна практика: 1. Отсъствието на управителя на дружество от страната през периода, в който е следвало да бъде внесена дължимата държавна такса, представлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на ГПК; 2. Следва ли при постановяване на съдебния акт съдът да изложи собствени мотиви, в които се посочват възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба С. П. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 08.02.2016г. по т.д.№646/2012г. на Бургаски окръжен съд за връщане на подадената от [фирма], [населено място], частна жалба вх.№956/20.01.2016г. против разпореждане от 15.12.2015г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в едноседмичния срок указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса по частната жалба, които са му били съобщени редовно на 26.01.2016г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Изложените от касационния жалбоподател доводи, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му за наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срокът за отстраняване на нередовностите на частна жалба вх.№956/20.01.2016г., не са относими към преценката на правилността на разпореждането за връщане на същата. Предмет на проверка от въззивния съд е само преценката на Бургаския окръжен съд относно редовното връчване на съобщението за дадените указания и спазването на определения от първоинстанционния съд едноседмичен срок за изпълнението им. Евентуалното наличие на предпоставки за възстановяване на срока, ще бъде съобразено от първоинстанционния съд в производството по подадената от жалбоподателя молба по чл.64 от ГПК с вх.№4196/14.03.2016г. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по първия поставен от жалбоподателя правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Относно връзката между определението по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК и определението по чл.64 от ГПК е дадено разрешение в определение № 277/ 27.05.2009г. по ч.гр.д. № 289/ 2009г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което е разяснено преюдициалното значение на производството по връщането на исковата молба по отношение на произнасянето по молбата по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като може да бъде възстановен само срок, който е пропуснат, а дали това е така се установява в производството по обжалването на определението за връщане на исковата молба. Приемайки, че първи следва да бъде разрешен въпросът за просрочието на жалбоподателя при изпълнение на дадените му указания, въззивният съд е съобразил задължителната за него практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. След влизане в сила на определението за връщане на частната жалба, следва да се извърши преценката на правния интерес от молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията и на основателността на тази молба.
По отношение на втория въпрос, поставен в изложението на касационните основания, жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Тези предпоставки не са налице в случая., тъй като правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Също така по въпроса е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №65/16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №670/15.11.2010г. по гр.д.№695/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №548/06.12.2010г. по гр.д.№1119/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно които въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните.
В случая въззивният съд е обсъдил твърдението на жалбоподателя, че е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лева и е приел същото за доказано, но е преценил, че това действие е извършено след определения от първоинстанционния съд срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба. Доводите за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срока, не са обсъдени, но същите не са относими към предмета на въззивното производствно.
Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, с която обжалваното определение е съобразено, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №141/05.05.2016г. по ч.т.д.№130/2016г. на Бургаски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.