О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
[населено място], 06.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 171 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. В. Т. против решение № 1675/02.08.2016г. по в.т.д. № 2314/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 119/26.01.2015г. по т.д. № 847/2011 г. на Софийски градски съд, ТО-11 състав в частта, с която на осн. чл.125, ал.3 ТЗ касаторът е осъден да заплати на С. К. А. и Г. Г. А. сумата от 120 390 лв. при условията на разделност и равни дялове, ведно със законната лихва от дата на исковата молба – 14.04.2011г. до окончателното плащане .
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. К. А. и Г. Г. А. в писмения си отговор оспорват основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дружеството касатор е било регистрирано през 2004г. и съдружници в него при равни дялове са били Ф. Ф. и Г. А.- наследодател на ответниците по касацията. Последният е починал на 23.09.2009г. С решение на общото събрание на съдружниците при участието на наследниците на починалия съдружник С. А. и Г. А. последните не са били приети за съдружници. Апелативният съд е намерил, че между страните не се спори относно фактическите констатации в заключението на ССЕ за чистата стойност на активите и задълженията на дружеството според счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника А.. Касаторът е противопоставил в процеса възражение за прихващане със съществуващо в полза на дружеството насрещно вземане спрямо Г. А., респ. неговите наследници в размер на 147 000 лв., представляващо непогасен заем, предоставен от дружеството на съдружника на 08.01.2008г. Въззивният съд е обсъдил заключенията на двете вещи лица по назначените ССЕ и е приел, че в периода 2005г.-2007г. и двамата съдружника са теглили от банкови сметки на дружеството парични средства. Относно съдружника А. изтеглените суми са в размер на 147 000 лв. като няма данни за основанието на тегленията, липсват разходно-оправдателни документи, поради което дружеството ги е осчетоводило като заем при липса на такъв договор или документ за предоставен служебен аванс. В края на всеки отчетен период следва да се извърши инвентаризация на активите и пасивите на предприятието, но не е бил предоставен от касатора съставен инвентаризационен опис в исковия период с данни за констатирани липси в касата, респ. от банковите сметки на О.. Решаващият съд е отчел сочените от вещото лице възможности: изтеглената от А. сума да бъде вложена в дейността на дружеството като оправдателният документ да бъде подписан от другия съдружник или единият съдружник да изтегли пари и да ги даде на другия съдружник, който да представи от свое име разходно-оправдателен документ. В счетоводството на дружеството съществуват първични счетоводни документи, в които фигурира само единия от съдружниците, но има и такива, подписани и от двамата. Така създадената финансова организация в дружеството не позволява да се провери кои суми по фактури, платени в брой, от кое лице са платени, съответно да се проследи как получените от всеки съдружник суми са оправдани. С оглед приетите за установени факти САС е изложил, че не може да се направи извод за сключен между страните договор за заем, на който се позовава търговецът. Дори и да се счете за доказано получаването на паричната сума от А., то не може да се приравни на съгласие на посоченото лице за сключване на такъв вид договор. Едностранното осчетоводяване на сумите като заем от дружеството също не обвързва насрещната страна и решаващия съд, за да се заключи, че е налице именно посоченият договор. САС е счел, че починалият съдружник е бил управител на дружеството и в рамките на мандатното си правоотношение е могъл да се разпорежда с изтеглените суми. Според апелативният съд касторът не навежда твърдение за липса на отчетна сделка, нито за наличие на неоснователно обогатяване. В заключение въззивната инстанция е приела, че не се доказва съществуване на вземане в полза на О. на соченото от него основание и възражението за прихващане е неоснователно, а исковете по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се уважат.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следния правен въпрос: „Ако са налице доказателства за теглени суми от фирмените сметки само от един от съдружниците и за изразходването им липсват разходно-оправдателни документи, а същите са осчетоводени като предоставен заем, има ли право дружеството да претендира тези суми от съдружника като дадени в заем, респ. като получени от него без основание, на отпаднало или с оглед неосъществено основание?“. Позовава се на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Така поставеният правен въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл процесуалното право на касатора да защити свое материално право във висящия процес с източник на облигационното правоотношение – договор или неоснователно обогатяване. Съображенията са, че в конкретния случай според наведените доводи по отговора на исковата молба претендираното право следва да се квалифицира като такова, породено от договор за заем, а не поради неоснователно обогатяване. Съдът е длъжен да даде квалификация на спорното право именно въз основа на твърденията на страната, която се позовава на него, а не въз основа на събраните по делото доказателства. Последните се преценяват, за са се установят действителните правоотношения между страните, а оттук след съпоставка с твърдяното като краен резултат да се направи извод дали е основателна претенцията. Поставеният с въпроса проблем не обуславя изхода от правния спор по настоящия казус, тъй като въззивният съд е изложил и допълнителни съображения за теглене на сумите от съдружника в качеството му на управител. Следователно релевантно за регулация на съществуващите отношения между страните е правилото на чл.145 ТЗ, което на осн. чл.59, ал.2 ЗЗД изключва приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД и на специалните състави по чл.55 ЗЗД.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1675/02.08.2016г. по в.т.д. № 2314/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: