6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 30.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1949 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Елбеген” АД, [населено място], срещу решение №397 от 19.02.2019г. по т.д.№5840/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №439 от 28.02.2018г. по т.д. №2116/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, в частта, с която са отменени на основание чл.74 от ТЗ, по предявения от К. Г. Б. иск, решения, взети от общото събрание на акционерите на „Елбеген” АД, проведено на 16.01.2017г., с което се освобождава действащият съвет на директорите на дружеството и Л. В. Д., А. В. К. и К. С. Цинговска са избрани за членове на съвета на директорите.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е достигнал до погрешни правни изводи, че са налице две нарушения на процедурата по свикване на общото събрание и нарушение на правото на сведения на акционерите. Твърди, че тъй като законът не посочва каква информация следва да съдържа отправеното от акционер искане за свикване на общо събрание, в случая дружеството не е разполагало с каквато и да било информация и данни за лицата, предложени за нови членове на съвета на директорите, включително за тяхната професионална квалификация. При липсата на такава информация както към момента на подаването на документите в Търговския регистър за обявяване на поканата за свикване на общото събрание, така и към датата на която акционерът С. Б. е депозирала искане да се запознае с материалите за свиканото общо събрание, дружеството не могло да спази разпоредбите на чл.224 ал.1 и ал.2 от ТЗ, нито да посочи конкретни предложения за гласуване съгласно чл.223 ал.4 от ТЗ.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Важи ли изискването за упоменаване на имена и данни на предложените нови членове на съвет на директорите, в случай когато събранието е свикано по искане на акционер и когато дружеството не разполага с тази информация?; 2. Съществува ли задължение за членовете на съвета на директорите да изискат от акционера, иницииращ свикване на ОС, допълнителна информация с цел спазване изискванията на чл.223 и чл.224 от ТЗ?; 3. Възможно ли е съветът на директорите да не спазва изискването за свикване на ОС, в случай, че искането не съдържа конкретни проекти на решения?; 4. Достатъчно ли е акционерите да притежават информацията, свързана с дневния ред на събранието преди неговото провеждане, в случаите когато дружеството не е разполагало със същата информация при свикване на събранието?; 5.Може ли дружеството да бъде отговорно за неизпълнение на процедурата за свикване на общото събрание при обективна невъзможност за изпълнение?; 6. Следва ли да се приеме, че общото събрание е законно свикано, в частност, че поканата за свикване отговаря на изискванията на ТЗ, в случай, че същата е обявена в Търговския регистър? Поддържа, че в Търговския закон е налице празнота в регламентацията на отношенията, свързани със свикване на общо събрание по искане на акционери, като същевременно съдебната практика не се е произнесла по посочените въпроси. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касация К. Г. Б., не изразява становище по касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от К. Г. Б., конституиран в качеството на правоприемник на починалата в хода на производството С. Г. Б., против „Елбеген” АД, иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на ответното дружество проведено на 16.01.2017г., с което се освобождава действащият съвет на директорите на дружеството и Л. В. Д., А. В. К. и К. С. Цинговска са избрани за членове на съвета на директорите, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на дружеството за обективна невъзможност да бъдат изпълнени изискванията по чл.223 и чл.224 от ТЗ. Посочил е, че процедурата по свикването на общото събрание е била опорочена, предвид непосочването в поканата на „конкретни предложения за решения“ по въпросите, предложени за обсъждане в дневния ред, каквото е изискването в чл.223 ал.4 т.5 от ТЗ. Изложил е доводи, че задължение на съвета на директорите е било да определи срок, в който акционерът да изпълни изискванията на закона и едва тогава да изпрати поканата за обявяване в търговския регистър. Приел е, че е допуснато и нарушение на правото на сведения, регламентирано в чл.224 от ТЗ, тъй като списъкът с предложения персонален състав на съвета на директорите, не е бил предоставен на акционерите в срока по чл.224 ал.1 от ТЗ – до датата на обявяване на поканата за свикване на общото събрание, а наличието на тези писмени материали е било задължително за формиране на волята на акционера.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените материалноправни въпроси могат да бъдат обобщени като въпроси относно приложението на чл.223 от ТЗ и чл.224 от ТЗ в хипотезата, когато събранието е свикано по предложение на акционер, но искането не съдържа конкретен проект на решенията. Въпросите са обуславящи за изхода на производството, доколкото въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.223 и чл.224 от ТЗ, което налага отмяна на решенията. В случая обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл.224 от ТЗ има задължителна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в решение №66 от 19.05.2010г. по т. д. №832/2009г., на ВКС, ТК, I т.о., решение №107 от 06.03.2008г. по т. д. №662/2007г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 204 от 06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №12 от 07.04.2014г. по т.д. № 3088/2013г. на ВКС ТК, II т. о., и други, която настоящият състав споделя. В същите се приема, че в чл.224, ал.2 от ТЗ се въвежда по императивен начин минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато общото събрание при избора, като се изброява, че това са имената на предложените лица, постоянният им адрес и професионалната им квалификация. Няма законова пречка в Устава на дружеството да се предвидят и други условия, на които да отговарят кандидатите или изискване за други документи, които да следва да представят. Единственото изискване е този императивен минимум от информация да се съдържа в писмените материали за събранието, които трябва да са на разположение на акционерите още преди провеждането му. Целта на законовата норма е предоставяне на информация за личните и професионални качества на предложените за членове на съвети лица и по този начин при избора се създават гаранции за възможно най-пълно осведомяване на избиращия орган за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение. С постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №216/20.01.2014г. по т.д. №45/2013г. на ВКС, I т.о., е уеднаквена констатираната противоречива практика на съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 /отм./ от ГПК/ и е даден категоричен отговор за императивния характер на въведеното с чл.223 ал.4 т.5 от ТЗ императивно задължение за конкретно предложение по всяка точка от дневния ред. Правилото не изключва възможността за упражняване правото на акционер и на друго предложение, т.е. свобода на предложенията , при условията на чл.223а от ТЗ. С оглед спецификата на акционерното търговско дружество, в което акционерите, освен числеността си / възможно изключително многобройна / не се предполага задължително да се познават / напр. за физически лица / или да имат информация един за друг / за юридически лица /, очевидна е волята на законодателя да осигури предварителна рамка на очакваните решения, ограничавайки възможността за случайни, необмислени такива и смекчавайки последиците от проявлението на противоречиви интереси на самото ОСА. В подкрепа на този извод е и историческото тълкуване на чл. 223 ал.4 т.5 от ТЗ, с оглед съдържанието на разпоредбата преди изменението й, включило именно изискването за „конкретност“. Необходимата, според предмета на бъдещото решение, степен на конкретизация, се извършва във всеки отделен случай и не всяко конкретно предложение предпоставя необходимост от предварителни писмени материали. В решението са разграничени изискванията на императивната разпоредба на чл.223, ал.4, т.5 от ТЗ за включване в поканата за свикване на ОСА на конкретно предложение по всяка точка от дневния ред и предпоставената от това конкретно предложение необходимост от предварителни писмени материали. Съдебният състав на ВКС, Търговска колегия изрично е посочил, че следва да са налице конкретните предложения, обективирани в поканата за ОСА, заедно с предвидената в чл.224, ал.2 от ТЗ минимална информация за предлаганите членове на Съвета на директорите и на Надзорния съвет, съставляващи писмени материали по съответната точка от дневния ред, изготвена и предоставена на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 от ТЗ. Наличието на практика на ВКС по поставените въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанието за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Разпоредбите на чл.223 и чл.224 от ТЗ, чиито смисъл и цел са разяснени в трайната и непротиворечива практика на ВКС, не предвиждат изключения в зависимост от лицата, по чието искане се свиква общото събрание на акционерите.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №397 от 19.02.2019г. по т.д.№5840/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.