5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София, 21.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №309 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №2067 от 28.10.2015г. постановено по т.д.№3447/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение №1071 от 30.06.2015г. по гр.д. №8632/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI-14-ти състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.236 ал.2 пр.1 от ЗЗД за сумата 48 468,57 лева, представляваща обезщетение за периода 09.01.2010г. – 05.08.2014г. и с правно основание чл.236 ал.2 пр.2 от ЗЗД за сумата 2 697,08 лева с ДДС – заплатени такси смет за 2009г., 2010г, 2011г., 2012г, 2013г. и 2014г. и сумата 1 634,35 лева с ДДС – заплатена топлоенергия за 2009г, 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. /от м. 01 до м. 10.2014г./ за следните собствени на ищеца недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в [населено място], [улица] на II етаж, вход „А“; АПАРТАМЕНТ №3, находящ се [населено място], [улица] на II етаж, вход „А“ и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 8, находящ се в [населено място], [улица]и [улица], като неоснователни и е осъдено [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 4040 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е достигнал до извода, че с подписване на констативен протокол от 15.08.2008г. към предварителен договор за покупко – продажба на процесните имоти от 18.02.2008г., страните по делото са изменили валидно основанието на владението от такова по подписан наемен договор във владение по предварителен договор за един вече отминал период. Поддържа, че такова изменение на основанието на владението като фактическо състояние за минал период е невъзможно и недействително, тъй като тази промяна включва субективното отношение на владелеца към имота, което не може да бъде променяно/ заявено за вече изтекъл период. Счита за необоснован извода на съда относно липсата на доказателства, че дружеството ищец е направило разходи за заплащане на топлоенергия и такса смет. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. К. жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Възможно ли е изменение на основанието на владението като фактическо състояние за минал период от време? 2. Подписаният предварителен договор между страните прекратява ли автоматично предхождащ договор за наем между тях? 3.При липса на оспорване от страна на ответника, може ли въззивният съд да приеме, че исковете са недоказани и следва ли да изследва този факт в производство по търговски спор? Твърди, че изводите на съда по първите два въпроса са в противоречие с разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №81/07.07.2009г. по т.д.№761/2008г. на ВКС на РБ, ТК. По отношение на третия въпрос не сочи допълнителна предпоставка за достъп до касация.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], с предишно наименование [фирма], счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, евентуално моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с договор за наем от 01.08.2007г. [фирма], [населено място], е предоставило на [фирма], [населено място], ползването на процесните недвижими имоти – апартамент №2 и №3 и подземен гараж №8, находящи се в [населено място], [улица], а на 18.02.2008г. между същите страни – [фирма], [населено място], в качеството му на продавач и [фирма], [населено място] в качеството му на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на същите три имота, които са били обект на наемния договор. След тълкуване на клаузите на предварителния договор е приел, че съгласно уговореното в чл.8 от предварителния договор купувачът е въведен в индивидуализираните в чл.1 от същия три недвижими имота с двустранно подписан протокол по предхождащия наемен договор, като обект и на двата договора са едни и същи имоти. Според въззивния съд с тази клауза страните са уточнили, че тъй като предварителният договор е последващ (след подписване на наемния договор) и фактическата власт е била предадена към момента на сключването, вече основанието за ползването на имотите не е наемното правоотношение, а подписаният предварителен договор за покупко-продажба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси относно възможността за изменение на основанието на владението за минал период от време и относно това дали предварителният договор между страните прекратява автоматично предхождащ договор за наем между тях, не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В случая изводът на въззивния съд за промяната в основанието за ползване на имотите, не произтича от тълкуване на приложимите правни норми, а от тълкуване на клаузите на предварителния договор и преценка на останалите факти по спора. Следователно въпросите не са свързани с тълкуването и прилагането на закона и не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Същевременно съдът не е изразил становище,че е възможно да бъде изменено основанието на упражняваната фактическа власт за минал период от време, а е приел, че основанието за упражняване на фактическата власт върху процесните имоти от страна на наемателя е променено със сключването на предварителния договор, тоест променено е занапред, а не за изминал период от време. Също така съдът не е изложил в мотивите си, че сключването на предварителен договор за продажба между страните по договор за наем винаги прекратява автоматично договора за наем, а е направил изводите си за конкретния случай с оглед съдържанието на сключените между страните договори. Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото не се установява противоречие между мотивите на обжалваното решение и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №81/07.07.2009г. по т.д.№761/2008г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о. В това решение ВКС се е произнесъл по критериите за тълкуване на договорите по чл.20 от ЗЗД, а не относно възможността за изменение на основанието на владението за минал период и правните последици от сключването на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот по отношение на сключен между същите страни договор за наем на същия имот.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора процесуалноправен въпрос. Той е поставен във връзка с твърдението, че ответникът не е оспорил заявените претенции с отговора на исковата молба, поради което неправилно въззивният съд е изследвал и приел за недоказани безспорни факти. Това твърдение на касатора не съответства на данните по делото. Още с отговора на исковата молба ответникът по делото е оспорил съществуването на наемно правоотношение между страните през процесния период и е посочил, че е упражнявал фактическа власт на основание предварителния договор от 18.02.2008г. Първоинстанционният съд е приел за доказани тези твърдения и е отхвърлил предявените искове, а във въззивната жалба ищецът – касатор в настоящото производство е изложил доводи за неправилност на фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция, включително за неправилно тълкуване на клаузите на сключения предварителен договор. Въззивният съд съобразявайки разпоредбата на чл.269 от ГПК, е обсъдил именно направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемия по тях и съответно е преценявал доказателствата относно спорните между страните обстоятелства.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2067 от 28.10.2015г. постановено по т.д.№3447/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Д., да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Х., на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3000 лева / три хиляди лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.