3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
Гр.София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1065 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 04.10.13г., постановено по гр.д.№ 13782/12г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 08.05.12г. по гр.д.№ 4010/11г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Т. Н. Н., А. Н. Н. и Й. Николова Николова, [населено място] сумата от 8000 евро, като получена на отпаднало основание – договор за строителство от 30.10.08г., като част от иск в общ размер от 69765.80 евро.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК. Решаващият състав е приел, че между страните е сключен договор за строителство, по силата на който настоящият касатор е следвало да построи жилищна сграда при уговорена крайна цена от 186359 евро, от която ответниците са заплатили сумата от 179866 евро. Изложени са съображения, че в уговорения срок до 20.05.09г. изпълнителят не е извършил изцяло работата, предмет на договора. Възложителите са упражнили правото си на разваляне на договора поради неизпълнение, поради което за дължима, като дадена на отпаднало основание, е приета сумата, който надхвърля стойността на изпълнените СМР. Възраженията на изпълнителя за неоказване на необходимото съдействие от възложителите са счетени са неоснователни. След обсъждане на събраните доказателства е формиран извод, че липсват изменения в техническата документация и одобрените проекти, а правените промени в хода на строителството са незначителни и не са се отразили стойностно на СМР.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът поставя въпросите: дали забавата на кредитора освобождава длъжника от неговата забава, дали въпреки тази забава са били налице основанията за разваляне на договора, дали съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за твърдяната забава и по всяко едно от изброените обстоятелства за тази забава. Отговорите на поставените въпроси произтичат от законовите разпоредби и са били коментирани в практиката на ВКС. Даденото разрешение на тези въпроси от въззивния съд не е в отклонение от съдебната практика, а касаторът чрез въвеждане на посочените въпроси по същество оспорва фактическите констатации на състава на градския съд. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания за оборване на съдържанието на акт обр.14 и за обстоятелствата, които подлежат на установяване с този акт не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не е посочил процесуалната норма, която подлежи на тълкуване и е неправилно приложена от въззивния съд. Допустимостта на гласните доказателства е уредена в процесуалния закон чрез ограничаване на обстоятелствата, които подлежат на доказване със свидетели. В случая от показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установени факти относно извършените строителни работи на обекта, за които обстоятелства не е въведено ограничение по чл.164 ГПК. Въпросът за допуснато процесуално нарушение поради извършен оглед от вещото лице само в присъствието на една от страните не е разрешен в отклонение от ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.10.13г., постановено по гр.д.№ 13782/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.