1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр. София, 19.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2002 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стойка Р. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Я. Д. срещу решение № 705 от 26. 03. 2018 г. по гр. д. № 3528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. С него е потвърдено решение № 3266 от 12. 05. 2017 г. по гр. д. № 1197/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО – 16 състав, с което е отхвърлен предявеният от Стойка Р. Д. срещу Гаранционен фонд иск по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени на ищцата от водач на неидентифицирано моторно превозно средство на 26. 03. 2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 11. 06. 2015 г. до окончателното плащане.
Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Навежда доводи, че въззивния съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, в това число писмените и гласните такива и тяхната връзка с експертните заключения, което е довело до неправилност на извода за недоказаност на претенцията по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е извършена проверка на обжалваното първоинстанционно решение в пределите, очертани от нормата на чл. 269 ГПК. Въззивният съд е приел, че атакуваното решение е валидно и допустимо и е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като при условията на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
От фактическа страна във въззивното решение е прието за установено, че в представения протокол за оглед на местопроизшествие от 5. 07. 2013 г. се установяват само пътната маркировка и сигнализацията поради липса на открити следи и веществени доказателства от изследваното ПТП. Отразено е, че с постановление от 12. 09. 2013 г. на Софийска районна прокуратура е било спряно наказателното производство по досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради неразкриване на извършителя на деянието. В решението е посочено, че автотехническата експертиза не е могла да даде заключение относно мястото на настъпване на удара, точния механизъм и причините за настъпване на ПТП поради липса на данни относно посоката на движение на участниците в него, скорост и място на първоначално съприкосновение, липса на спирачен път и деформация на автомобила. С оглед уврежданията на ищцата вещото лице по тази експертиза е дало заключение, че те могат да бъдат получени при удар с ниска скорост в лявата част на тялото, при което то полита надясно. Обсъдена е съдебно-медицинската експертиза, съгласно която на 26. 03. 2013 г. ищцата е получила счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение на движението на крайника за срок от 2-3 месеца, контузия на меките тъкани на главата, малък подкожен хематом около дясното око и сътресение на мозъка. Според заключението по последната експертиза уврежданията на ищцата са получени при удар в областта на рамото и дясната околоочна област и е възможно да бъдат причинени при ПТП, но не е изключено да бъдат получени и при падане върху терена от височина на собствен ръст на пострадалата. Поради липса на описани увреждания в медицинската документация, които да обосноват извод за контакт с МПС, вещото лице поддържа, че при незначителна скорост на движение на МПС е възможно тялото на пешеходеца да бъде изведено от равновесие и при падане върху терена да се получат процесните увреждания. От показанията на свидетеля Д. – син на пострадалата е установено, че в деня на инцидента майка му се обадила от спешното отделение, където по думите на лекаря била докарана от двама мъже, които обяснили, че са я намерили на пешеходната пътека, блъсната от кола.
В мотивите на въззивното решение е посочено, че по предявения иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ ищцата носи доказателствената тежест за установяване, че неимуществените й вреди вследствие описани телесни увреждания са настъпили от посоченото от нея ПТП, причинено от неидентифицирано МПС. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищцата, че при пресичане на обозначена пешеходна пътека на посоченото от нея място е била ударена от непропуснал я автомобил, от което е получила установените телесни увреждания. Решаващият състав е преценил като хипотетични заключенията на обсъдените експертизи за възможност уврежданията на ищцата да са получени при удар от МПС, движещо се с ниска скорост. Тази преценка е обоснована от съда с липсата на данни за механизма на ПТП и с посочената от вещото лице по медицинската експертиза възможност уврежданията на ищцата да са вследствие падане върху терена от височината на собствения ръст.
Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?“ и въпрос „относно доказателствената сила на постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство /поради неразкриване на дееца/ в гражданския процес“. Твърди, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 15. 03. 2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о. По втория въпрос бланкетно се релевира основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, без тази предпоставка да се обосновава отделно от изложението по въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният първи процесуалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, тъй като касае дейността на съда по преценка на събраните по делото доказателства, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По поставения процесуалноправен въпрос са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, цитираното от касатора, както и служебно известни на съда – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. Във въззивното решение е извършена самостоятелна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетите от първоинстанционния съд заключения на автотехническа и медицинска експертиза, за да бъде направен решаващият извод, че не се установява телесните увреждания на ищцата да са получени при ПТП, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, съответно не се е породило спорното право по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./. Следователно въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, включени в предмета на делото, както и да мотивира своето решение, не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Конкретните изводи на съда, формирани в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановеното решение и не могат да бъдат проверявани в стадия по допускане на касационното обжалване.
Не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по отношение на втория поставен процесуалноправен въпрос. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице. В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището, че въпреки характера си на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. В постановените по чл. 290 ГПК решение № 43 от 16. 04. 2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 43 от 15. 03. 2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., в които се възприема горното разрешение, е прието, че в гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от ПТП, актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предпоставките за носене на деликтна отговорност трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните. Съществуването на трайна практика на касационната инстанция по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се изтъкне, че обсъденото във въззивното решение постановление на СРП за спиране на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, не обективира мнение на прокурора досежно наличието на предпоставки за наказателно преследване с оглед причинени вреди на ищцата при ПТП с посочен механизъм. Ето защо, независимо от годността на този акт като доказателство в гражданския процес, същият няма отношение към релевантното настъпване на уврежданията на ищцата при ПТП, причинено от неидентифицирано МПС.
Касационно обжалване не може да се допусне и на бланкетно поддържаното от касационната жалбоподателка основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. В случая касационната жалбоподателка се позовава на очевидна неправилност на атакувания съдебен акт в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, с което въвежда въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК и повторя оплакванията за неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 705 от 26. 03. 2018 г. по гр. д. № 3528/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА Стойка Р. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд – [населено място] сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: