О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 27.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1946 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ц. Н. В. против решение № 881/04.12.2018г. по гр.д. № 3978/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4134/12.07.2017г. по гр.д. № 8972/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК„УНИКА”АД за сумата от 400 000лв., на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗК „УНИКА”АД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен между страните е единствено въпросът за размера на обезщетението за настъпили за ищеца неимуществени вреди от загубата на неговите родители Т. И. Зоринова и Н. В. Н. при ПТП на 24.06.2016г. САС е съобразил конкретно преживените от ищеца болки и страдания от смъртта на майка му и баща му, предопределени от установената връзка между дете на 15 г. и неговите родители / на възраст около 40г./, които до момента на произшествието са полагали грижи за отглеждането на сина си, изразяващи се според събраните гласни доказателства в съвместно живеене в едно домакинство, с изключение на периода, в който касаторът е бил настанен във възпитателно училище, осигуряване на храна, дрехи, ежедневна издръжка. Съдът е отчел внезапността на настъпилата смърт едновременно и на двамата родители, изпитаната скръб от непоправимата загуба. Приел е за неподкрепено от другите доказателства показанието на разпитания свидетел, че касаторът е получил припадъци и че е настъпило влошаване на здравословното му състояние. Според въззивната инстанция не се е установило твърдението по исковата молба за значително неблагоприятно въздействие на инцидента върху психиката на касатора, изразяващо се в тежка депресия, а според признанието на същия е бил опроверган доводът, че Ц. В. е възприел непосредствено мястото на катастрофата и състоянието на автомобила, в който са пътували родителите му. САС е отчел и конкретните икономически условия в страната към датата на деликта. Въззивният съд е заключил, че заплатената от застрахователя сума в общ размер на 200 000лв. се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси:1/ Следва ли при формиране на изводи относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя съдът да се съобрази с възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и страдания и очаквания период, през който те ще се търпят?; 2/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск Гражданска отговорност на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението? Касаторът счита, че е налице допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС- ПП № 4/1968г. на ВС и от практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: по първи въпрос – Решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 547/2010г. на ВКС, III г.о. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, I т.о., а по втория правен въпрос – Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2013г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 73/27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, II т.о. и Решение № 88/17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о.
С оглед на така формулираните правни въпроси настоящият състав на ВКС намира, че същите в своята цялост касая критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид внезапността на смъртта и на двамата родители, възрастта на касатора към датата на деликта – 15 г., съдържанието към този момент на връзката между родители и дете, непреодолимостта на преживяната мъка и пр. Настаняването във възпитателно училище изрично е било изключено от въззивния съд като обстоятелство, което не е било относимо към въпроса колко пълноценни и здрави са били отношенията между починалите и техния син. САС е преценил доколко ангажираните по делото доказателства установяват твръдените в исковата молба факти – на силен постравматичен стрес, на изпадане в състояние на тежка депресия, породено и от това, че ищецът е бил свидетел на изваждане на труповете на родителите му от колата. Заключил е, че така изложените обстоятелства не се доказват нито от разпита на свидетеля, нито е била поискана СМЕ, не са събрани други допустими от ГПК доказателства, а и в протокола за разпит в рамките на досъдебното производство се съдържа признание на самия касатор, че не е посещавал местопроизшествието. Изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 24.06.2016г., т.е. съобразил е социално икономическите условия в страната към конкретен момент, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се преценява за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди – вкл. твърдяната от касатора „прекомерна заниженост”, няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед на изхода от спора право на разноски за производство има ответникът. Не са представени доказателства за направени други разноски, освен искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът присъжда възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 ЗПП в размер на 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 881/04.12.2018г. по гр.д. № 3978/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ц. Н. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК“УНИКА”АД сумата от 100 лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред касационна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: