4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 2072 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Х., [населено място] срещу решение № 1432/11.06.2018г., постановено по гр.д.№ 1933/2018г. от Софийския апелативен съд, с която е потвърдено решение от 30.01.2018г. по гр.д.№ 9695/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] сумата от 70000 лв. по регресна претенция с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ – изплатена общо на Ц. К. К. и И. К. К. като обезщетение за морални вреди от смъртта на техния баща К. И. К., починал при ПТП на 26.07.2010г., ведно със законната лихва от 24.07.2015г.
Касаторът, чрез особения си представил по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва жалбата, допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че настоящият касатор В. И. Х. като водач на автобус на 26.07.2010г. е причинил ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на К. И. К. – баща на Ц. К. К. и И. К. К.. За деянието, извършено в пияно състояние, касаторът е признат за виновен, като е сключил споразумение и образуваното срещу него наказателно производство е прекратено. Собственикът на автобуса, с който е причинено ПТП, е имал сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие до 29.12.2010г. Застрахователят е изплатил на наследниците на починалия обезщетение в общ размер от 70000 лв., които претендира в производството по настоящия спор. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението за липса на сключен застрахователен договор, тъй като по делото е била представена и не е оспорена застрахователната полица. Фактът на алкохолното повлияване на водача на МПС е приет за установен от споразумението, сключено в наказателното производство, което има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за граждански съд. В случая употребата на алкохол съставлява елемент от състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност, поради което въззивният съд е приел за доказан този факт, който е и елемент от отговорността на виновния водач по реда на чл.274 КЗ /отм./. По въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия въззивният съд е посочил, починалият е пътувал като пътник в автобуса, но не е доказано значението на евентуално поставяне на предпазен колан за съхраняването на живота му. Изложени са съображения и относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че изплатеното такова в размери от по 35000 лв. за всеки от синовете на пострадалия съответства на претърпените вреди с оглед възрастта на починалия и на синовете му, социално – икономическата обстановка в страната и обстоятелството, че обезщетенията са значително занижени в сравнение с обичайно определяните при сходни случаи.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства на страните в тяхната взаимна връзка, да обсъди всички доводи на страните, конкретно и ясно да изложи в мотивите на решението върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка и да посочи в мотивите си исканията и възраженията на страните с оглед правилното приложение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК?“. Според касатора въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС по цитирани от него решения за уеднаквяване на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд, като се позовава и на ППВС № 1/13.07.1953г. Необсъдените доказателства и доводи са: документът за проверка на сключената застраховка и непредставянето на доказателства за платени вноски от застрахователната премия, липса на мотиви защо счита, че е налице употреба на алкохол, както и некредитирането на изявлението на вещото лице, че „ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан е нямало да изпадне от автобуса“. Посочените нарушения имали за последица неправилни фактически констатации и съответно постановяване на неправилно решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
По поставения процесуален въпрос не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва твърдяното противоречие с цитираните решения на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т.1 – т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход и може да потвърди или да отмени решението на първа инстанция. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първа инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В настоящия случай касаторът не е обосновал противоречие между въззивното решение и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, в мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, произнесъл се е по всички значими за спора въпроси и по заявените от страните доводи и възражения и е формирал собствени фактически и правни изводи. Така по въпроса за съществуването на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ въззивният съд се е основал на представената застрахователна полица, като касаторът не е въвел довод, свързан с твърдението, че не е доказано плащането на вноските от застрахователната премия, което да е от значение за отговорността на застрахователя спрямо увредените лице и съответно за неговата регресна отговорност. По въпроса за употребата на алкохол са изложени съображения от въззивния съд с позоваване на прекратеното със споразумение наказателно производство. Подробни съображения са изложени във връзка с механизма на настъпване на ПТП, включително и за местоположението на пострадалия, свързано с причинените травми, които са се оказали несъвместими с живота. Преценката на изявленията и на заключението на вещото лице е част от решаващата дейност на въззивния съд и доколко същата е обоснована и законосъобразна е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1432/11.06.2018г., постановено по гр.д.№ 1933/2018г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.