О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 14.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 3210 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Банка Пиреос България“ АД – гр. София срещу определение № 2639 от 16. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 3438/2018 г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение № 3637 от 21. 11. 2018 г. по същото дело. С него е потвърдено решение № 851 от 26. 04. 2018 г. по т. д. № 7342/2015 г. на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по делото в частта по предявения от „Банка Пиреос България“ АД срещу „Съни Термо“ ЕООД (н.) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Съни Термо“ ЕООД (н.), че дължи на „Банка Пиреос България“ АД следните суми: главница в размер на 230 441 евро, представляваща част от падежирала, просрочена, изискуема и усвоена главница, дължима по договор за инвестиционен кредит № 199 от 27. 02. 2008 г. и анекси към него, ведно със законната лихва за периода от 10. 07. 2015 г. до изплащане на вземането и 16 304, 62 лв. разноски в заповедното производство.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се иска отмяната му. Излагат се оплаквания срещу извода на съда, че правният интерес на касатора от предявения срещу „Съни Термо“ ЕООД (н.) иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е отпаднал, тъй като вземанията, предмет на установяване по този иск, са били включени в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания. Релевират се доводи, че тъй като вземанията на банката са обезпечени с имущество на трети лица, което не е част от масата на несъстоятелността, в случая намира приложение чл. 637, ал. 5 ТЗ. За банката бил налице правен интерес от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, за да се ползва от разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и по отношение на третите лица, върху имуществото на които е била учредена ипотека за обезпечаване на дълга на несъстоятелното дружество. Изразява се становище, че при прекратяване на производството по този иск срещу длъжника в несъстоятелност, издаденият изпълнителен лист срещу него ще бъде обезсилен, съответно ще отпадне действието на същия по отношение на третите лица и касационният жалбоподател ще бъде лишен от възможността да се удовлетвори от ипотекираните в негова полза имоти.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа по отношение на следните значими за изхода на делото правни въпроси: 1. Губи ли кредиторът правен интерес от продължаване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК и същото подлежи ли на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, ако в хода на производството по установителния иск вземането му, предмет на иска, е прието по реда на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, след като е налице хипотезата на чл. 637, ал. 5 ТЗ?; 2. С приемането на вземането на ищеца /по иск по чл. 422 ГПК/ в производството по несъстоятелност спрямо главния длъжник, постига ли се целта на търсената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебна защита, при наличие на хипотезата на чл. 637, ал. 5 ТЗ? Касационният жалбоподател се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Твърди, че първият формулиран въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – определение № 390 от 23. 05. 2014 г. по ч. т. д. № 618/2014 г., I т. о., определение № 622 от 26. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 3338/2013 г., II т. о. и определение № 682 от 17. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 321/2012 г., II т. о., както и че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение, тъй като то противоречи на нормите на чл. 637, ал. 5 и ал. 6, т. 3 ТЗ и чл. 429, ал. 3 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от „Съни Термо“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика М. Ш., в който се изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото по предявения от „Банка Пиреос България“ АД срещу „Съни Термо“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд изцяло е споделил изводите на първоинстанционния съд за отпадане на правния интерес на ищеца да води иска, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на акта на СГС. По делото е прието, че по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с решение № 3524 от 31. 07. 2015 г. по т. д. № 62/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, като с решение на въззивния съд – по т. д. № 4111/2015 г. на Софийски апелативен съд за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31. 12. 2014 г. Производството по несъстоятелност е открито след предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, основание за образуване на настоящия исков процес – 10. 07. 2015 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. Вземането, предмет на иска, е включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика предявени вземания на кредиторите на „Съни Термо“ ЕООД, като с неприсъствено решение № 2125 от 13. 04 2017 г. по т. д. № 246/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е отхвърлен предявеният от длъжника иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на процесното вземане на банката, произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 199/2008 г. С оглед тези факти, независимо от безспорното обезпечаване на вземането, предмет на предявения иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, с имущество на трето лице /ипотекарен длъжник/, е достигнато до извод, че приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Съни Термо“ ЕООД (н.) е довело до отпадане на правния интерес на ищеца поради наличието на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, който при прекратяване на производството по иска не подлежи на обезсилване по аргумент от т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения съдът е заключил, че производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу длъжника в несъстоятелност подлежи на прекратяване, без това да води до обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и отговарят на общото изискване за достъп до касация, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано прекратяването на производството по делото по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по тези въпроси е формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на касационната инстанция, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване, с която е съобразен обжалваният въззивен акт. В определение № 463 от 7. 08. 2015 г., постановено по ч. т. д. № 1207/2015 г. на ВКС, II т. о., на което се прави позоваване в актовете на първоинстанционния и въззивния съд, са дадени разрешенията, че приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, открито след предявяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на иск за съществуване на вземането, лишава кредитора от правен интерес да води иска, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл. 418, ал. 2 ГПК. Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на изпълнителния лист. Приетото в производството по несъстоятелност вземане се счита за безспорно установено в отношенията между длъжника и кредитора по силата на включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което препятства обезсилването на изпълнителния лист и същевременно легитимира кредитора да осъществи принудително изпълнение въз основа на него – чл. 429, ал. 3 ГПК, по отношение на предоставеното в обезпечение чуждо имущество, независимо от невъзможността да проведе индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. С оглед доводите на касатора и тезата му, че прекратяването на производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ще има за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съответно отпадане на действието на последния по отношение на третите лица, с чието имущество са обезпечени вземанията срещу длъжника в несъстоятелност, следва да се посочи, че в цитираното определение са дадени разясненията, че когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ не намира приложение, тъй като целта й – получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК вече е постигната. При наличие на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл. 693 ТЗ кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания. Приемането на вземането е основание по чл. 637, ал. 2 ТЗ за прекратяване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, което се оказва лишено от спорен предмет, но самото прекратяване не е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист. По аргумент от задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл. 418, ал. 2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има точно този ефект – създава безспорност относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и кредитора. В резултат на това за безспорно следва да се счита и правото на кредитора да удовлетвори принудително вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество, ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. С оглед позоваването на касатора на противоречие на произнасянето на въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определения, трябва да се посочи, че тези актове на касационната инстанция разглеждат въпроса за отсъствието на предпоставките по чл. 637, ал. 5 ГПК в хипотезите на лично обезпечаване на спорното вземане и са неотносими към значимия за изхода на делото правен въпрос по т. 1.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията в частната касационна жалба за неправилно приложение на закона при мотивиране на изводите на съда за отпадане на правния интерес на ищеца да води иска по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу длъжника в несъстоятелност.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2639 от 16. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 3438/2018 г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение № 3637 от 21. 11. 2018 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: