1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 13.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 770 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д-р С. К.“ АД срещу определение № 5 от 5. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 746/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба, подадена от дружеството – касатор, срещу разпореждане № 2324 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 16/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 10422/21. 08. 2017 г. на дружеството срещу решение № 230 от 20. 07. 2017 г., постановено по цитираното дело.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпрос за приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с дефиниране на термина „канцелария“ и лицата, на които могат да се връчват съобщения.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] е депозирал отговор, в който изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Старозагорския окръжен съд за връщане на подадената въззивна жалба, въззивният съд е приел, че в дадения на жалбоподателя срок не е отстранена нередовността на жалбата, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение. Посочил е, че съобщението с указанията на съда за отстраняване на нередовността на жалбата е връчено на В. Г. – служител в деловодството на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – проф. д-р С. К.“ АД, като не се твърди и не се установява, че деловодството не е канцелария на болничното заведение и че лицето, получило съобщението, не е служител на дружеството. По тези съображения е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за нередовно връчване на съобщението с оглед нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, дефинирането на използвания в нея термин „канцелария“ и лицата, на които могат да се връчват съобщения, е обуславящ за изхода на спора, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 290 ГПК, намерила израз в решение № 56 от 17. 06. 2014 г. по т. д № 2705/2013 г. на ВКС, I т. о., определение № 22 от 17. 01. 2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на ВКС, I т. о. и определение № 470 от 10. 08. 2015 г. по ч. т. д. № 1253/2015 г. на ВКС, I т. о., която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно тази практика връчването на съобщения на търговци и юридически лица става на последния, посочен в съответния регистър адрес, в канцеларията на адреса по чл. 50, ал. 1 ГПК и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. За връчителя законът е въвел задължението да посочи на кой находящ се в канцеларията по смисъла на чл. 50, ал. 3, пр. 1 ГПК работник или служител е връчил съобщението, като отрази имената и длъжността му. Не са му възложени функции по проверка на твърдението относно заеманата от лицето длъжност – съдържание на щатното разписание, гласни доказателства и пр. При евентуално оспорване, че призоваването е нередовно, страната е тази, която трябва да установи/докаже, че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е неин работник или служител. В съответствие с това разрешение въззивният съд е приел, че връчването на съобщението с указанията за отстраняване нередовностите на въззивната жалба на жалбоподателя-търговско дружество не е опорочено, тъй като е станало на служителя от деловодството на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър – В. Г.. Лицата, заемащи длъжност в деловодството на юридическо лице, като осъществяващи административни функции, се явяват част от канцеларията на юридическото лице. Въззивният съд е съобразил липсата на възражения на жалбоподателя и на доказателства, че В. Г., получавала почти всички призовки и съобщения в първоинстанционното производство /препис от допълнителната искова молба, призовката за откритото съдебно заседание и копие от съдебното решение/, не е служител в болничното заведение, и при постановяване на въззивното определение не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определение № 5 от 5. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 746/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5 от 5. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 746/2017 г. на Пловдивския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: