1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 07.05. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2102 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Литекс“ АД – [населено място] срещу решение № 40 от 8. 03. 2018 г. по в. т. д. № 374/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 20. 06. 2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК на „Литекс“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ за разликата над 3 683 072, 82 лв. до претендираните 4 321 717, 80 лв. по т. 5 от списъка на приетите от синдика вземания. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която „Литекс“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 193, 28 лв. по сметка на Великотърновски апелативен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост и се прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Наведени са оплаквания, че изводите на въззивния съд за съществуване на вземания на ищеца към длъжника до сумата от 1 883 125, 22 евро са направени в противоречие със събраните по делото доказателства, в частност с обяснението на вещото лице по приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че само главното задължение на ответника е в посочения размер. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на процесуалните норми не е допуснал поисканата от касационния жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза за установяване на главните и акцесорните вземания на ищеца към длъжника в несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно по изложените в касационната жалба съображения за явната му необоснованост и незаконосъобразност. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи, че направените оплаквания в касационната жалба са по отношение на съществени въпроси и атакуваното решение на Великотърновски апелативен съд противоречи на практиката на ВКС, а именно на решение № 91 от 27. 08. 2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 193 от 9. 01. 2015 г. по гр. д. № 2519/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 248 от 16. 11. 2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 243 от 23. 10. 2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 315 от 25. 10. 2013 г. по гр. д. № 1301/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 403 от 23. 01. 2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 173 от 3. 01. 2016 г. по т. д. № 1689/2015 г. на ВКС, II т. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК длъжникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ и синдикът на длъжника в несъстоятелност не са депозирали отговор на касационната жалба.
В настоящото производство е подадена молба от „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./ – кредиторът, по чието възражение вземанията на ищеца са изключени от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, в която се изразява становище, че банката в несъстоятелност е следвало да участва в производството като главна страна, поради което въззивното и първоинстанционното решение като недопустими подлежат на обезсилване, а делото – на връщане на Ловешкия окръжен съд с указания за конституирането като ответник на молителя. Молбата не следва да бъде разглеждана, тъй като изхожда от банка в несъстоятелност, която не е страна в производството по предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Литекс“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване на вземанията на ищеца към ответника – длъжник в несъстоятелност по т. 5 от списъка на приетите от синдика вземания за разликата над 3 683 072, 82 лв. до 4 321 717, 80 лв., въззивният съд е приел, че исковете са допустими, тъй като се касае до вземания към дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение по т. д. № 17/2015 г. на Ловешки окръжен съд, които са предявени по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, включени са в списъка на приетите от синдика вземания и са изключени от списъка с определение № 629 от 18. 11. 2016 г. по ч. т. д. № 68/2016 г. на Ловешки окръжен съд по възражение на кредитора „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./.
Въззивният съд е констатирал, че „Нафтекс петрол“ ЕООД се е задължило като съдлъжник по договор за банков кредит № 925 от 27. 12. 2007 г., сключен между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и „Рос ойл“ ЕООД, с договор за встъпване в дълг от 18. 12. 2013 г. и по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29. 08. 2012 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и „Нафтекс трейд“ ЕООД, с договор за встъпване в дълг от 18. 12. 2013 г. С договор за прехвърляне на вземане от 30. 11. 2015 г. „Сибанк“ ЕАД прехвърлило на „Литекс“ АД част от вземанията си по цитираните договори за банков кредит, а именно: 1. по договор за кредит № 925 от 27. 12. 2007 г. – вземания в размер на 2 196 226, 50 евро, от които 1 865 813, 71 евро – главница, 330 412, 79 евро – лихви в просрочие, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите и бъдещи лихви; 2. по договор за кредит № 1080 от 29. 08. 2012 г. – вземания в размер на 616 790, 46 евро, от които 567 146, 52 евро – главница и 49 643, 94 евро – лихви в просрочие, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите и бъдещи лихви, срещу цена от 2 500 000 евро. На 30. 03. 2016 г. било подписано допълнително споразумение № 1 към договора за цесия, с което бил договорен срок за заплащането на остатъка от цената от 1 500 000 евро, както и прехвърлянето на цесионера на всички права, произтичащи от посочени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, с които цедентът се снабдил, като е договорено направените разноски във връзка с това /70 954, 33 лв./ да бъдат възстановени от цесионера. Прехвърлянето на задълженията по визираните договори за кредит е съобщено на длъжника, съответно на 30. 03. 2016 г. – за тези по договор за банков кредит № 925 от 27. 12. 2007 г. и на 7. 04. 2016 г. – за тези по договор № 1080 от 29. 08. 2012 г. Установено е, че с договор за суброгация от 16. 06. 2016 г., подписан от „Литекс“ АД и „Петрол“ АД, с оглед предотвратяване на публична продан на бензиностанции в [населено място], ипотекирани в полза на банката от „Петрол“ АД, ипотекарният длъжник се е задължил да изплати задълженията по визирани в договора изпълнителни дела, възлизащи общо на 1 818 710, 15 лв.
Въз основа преценката на обсъдените доказателства и като е съобразил заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в първоинстанционното производство, и обясненията на експерта, дадени при приемане на заключенията, въззивният съд е приел, че след извършеното частично плащане от „Петрол“ АД задълженията на ответника в несъстоятелност към „Литекс“ АД, придобити на основание договора за цесия, са както следва: по договор за банков кредит № 925 от 27. 12. 2007 г. – 1 470 225, 59 евро /2 875 511, 32 лв./ и по договор за банкова кредитна линия № 1080 от 29. 08. 2012 г. – 412 899, 636 евро /807 561, 50 лв./ или общо по двата договора – 1 883 125, 223 евро /3 683 072, 82 лв./. С оглед съществуването на вземания на ищеца към длъжника в несъстоятелност до сумата от 1 883 125, 22 евро, съответно 3 683 072, 82 лв., въззивният съд е потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт за отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за разликата над 3 683 072, 82 лв. до претендираните 4 321 717, 80 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съобразно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. В контекста на дължимата служебна проверка и като съобрази, че исковете са предявени на 24. 11. 2016 г. – преди изменението на чл. 694 ТЗ със ЗИДТЗ (ДВ, бр. 105 от 30. 12. 2016 г.) и са с предмет установяване съществуването на вземания на „Литекс“ АД към длъжника в несъстоятелност „Нафтекс Петрол“ ЕООД поради изключването им от списъка на приетите вземания по възражение на друг кредитор – „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, като банката не е конституирана като ответник по исковете, настоящият състав намира, че не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. В решение № 252 от 11. 04. 2017 г. по т. д. № 2822/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 31 от 1. 08. 2018 г. по т. д. № 1950/2016 г. на ВКС, II т. о., постановени по чл. 290 ГПК, е прието, че новата редакция на чл. 694, ал. 4 ТЗ / ДВ, бр. 105 от 30. 12. 2016 г./ предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ, какъвто е разглежданият по настоящото дело, като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни, поради което пасивно легитимиран по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ е само длъжникът, в качеството му на страна по материалното правоотношение. Възразилият кредитор срещу прието от синдика чуждо вземане не може да участва в производството по чл. 694 ТЗ в качеството на главна страна. Той, както и останалите кредитори на несъстоятелността, могат единствено да встъпят като трето лице помагач на страната на длъжника до края на хода на устните състезания в първата инстанция. В случая първоинстанционното и въззивното решение са постановени при действието на новата редакция на чл. 694 ТЗ, поради което постановяването им без участие на кредитора, оспорил предявените с иска вземания, като главна страна – ответник по иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ГПК не сочи на вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи за несъществуването на спорните вземания на ищеца с източник договори за кредит и договор за цесия за разликата над сумата от 1 883 125, 22 евро, съответно 3 683 072, 82 лв. до претендираните общо 4 321 717, 80 лв. не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Що се касае до законосъобразността на съдопроизводствените действия на въззивния съд и обосноваността на изводите му, то те не могат да бъдат проверявани в стадия по селекция на касационните жалби.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за достъп до касация, на които касаторът се позовава в изложението за допускане на касационно обжалване. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е формулирал в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението се препраща към доводите и твърденията в касационната жалба, които са за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд предвид необсъждането на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и обясненията на експерта и недопускането на поисканата с въззивната жалба счетоводна експертиза за установяване на размера на задълженията на длъжника и за необоснованост на въззивния акт. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 8. 03. 2018 г. по в. т. д. № 374/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34 от 20. 06. 2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „Литекс“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, за разликата над 3 683 072, 82 лв. до претендираните 4 321 717, 80 лв. по т. 5 от списъка на приетите от синдика вземания, както и в частта, с която „Литекс“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 193, 28 лв. по сметка на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: