5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 01.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 242 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.2 вр.чл.280, ал.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Финансови анализи СДР”ЕООД срещу определение № 81/19.03.2018г. по ч.гр.д. № 103/2018г. на ВтАС, с което е отменено определение № 79/31.01.2018г. по гр.д. № 18/2018г. на ОС-Ловеч и вместо него е допуснато обезпечение на предявения от „Йобекс България”ООД срещу С. Пицути и частния жалбоподател иск с правно осн.чл.135 ЗЗД като е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 20178790401865 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 и район на действие ЛОС при гаранция в размер на 4000лв., вносима от ищеца по сметка на ВтАС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/Допуска ли се обезпечение на иска, когато от въведените от ищеца твърдения следва, че претендираното право не съществува и в подкрепа на тези твърдения няма представени никакви доказателства, които да правят иска вероятно основателен?; 2/относно критериите за определяне на обезпечителната мярка като подходяща и адекватна на обезпечителната нужда и недопустимостта тя да засяга неоправдано правната сфера на трети лица; 3/ Какви са критериите за определяне размера на гаранцията и следва ли съдът да се съобрази с тях?; 4/Допустимо ли е въззивният съд да наложи обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, когато изпълняемото право е в размер на 160 000лв., а ищецът няма ликвидно и изискуемо вземане и според мотивите на исковата молба се предполага евентуално неговото вземане срещу длъжника му да е в размер на 46000лв.?; 5/Допустимо ли е въззивният съд да мотивира своя акт въз основа на доказателствата, които не са нови по смисъла на ГПК и не са представени пред първата инстанция?; 6/Адекватна ли е наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело, по което длъжникът е трето лице, като задължението му значително надхвърля размера на спорното материално право?; 7/ При определяне на размера на гаранцията следва ли да се вземе предвид размера на вредите, които ответникът може да претърпи при неоснователно допускане на обезпечение? Първите три въпроса частният касатор въвежда при обосноваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие по първи въпрос с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 25/25.01.2016г. по ч.гр.д. № 198/2016г. на ВКС, I г.о., по втори въпрос – в Определение № 516/30.07.2013г. по ч.гр.д. № 3999/2013г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 165/03.04.2017г.по ч.т.д. № 479/2017г. на ВКС, I т.о. и по трети въпрос – в Определение № 594/23.09.2013г. по ч.гр.д. № 5495/2013г. на ВКС. Въпроси от четвърти до седми включително се обосновават с изпълнение на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същите имат значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В писмения си отговор ответникът на частната жалба „Йобекс България”ООД изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.
В писмения си отговор С. Пицути изразява становище за основателност на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.396 ГПК. Неоснователно е възражението за просрочие на частната жалба, тъй като от приложеното копие от съобщение за връчване на обезпечитена заповед е видно, че същата е била съобщена на частния касатор на 20.07.2018г. от съдебния изпълнител по спряното изпълнително дело № 20178790401865.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че „Йобекс България“ООД е сезирал ЛОС с молба с правно осн. чл.389 ГПК за обезпечаване на предявения по делото иск с правно осн. чл.135 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил представените с молбата и с частната жалба писмени доказателства: извлечение от банкови сметки на дружеството-ищец с управител ответника-физическо лице; договора за заем между последния и П. Д.; договора за цесия и уведомление, покана за доброволно изпълнение до длъжника Д. по изпълнителното дело с взискател цесионера „Финансови анализи СДР“ЕООД. Поради което е приел, че искът за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на цесията между неговия длъжник С. Пицути и частния касатор на вземане на Пицути спрямо П. Д. е вероятно основателен. Направил е извод, че е налице обезпечителна нужда за ищеца, а предложената обезпечителна мярка– „спиране на изпълнителното производство“ по изп.дело с взикател „Финансови анализи СДР“ЕООД и длъжник П. Д. е адекватна. С оглед на изложеното ВтАС е отменил обжалваното определение на ЛОС и е допуснал поисканото обезпечение на висящия иск по чл.135 ЗЗД.
По отношение на наведените основания за допускане на касационно обжалване се констатира, че въпросите могат да се отнесат до три групи: относно преценката за вероятна основателност на иска и доказателствата в тази връзка; относно адекватността на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда; относно критериите при определяне на гаранцията.
В първата група попадат въпроси първи и пети. Първи въпрос е изцяло хипотетичен, предполага проверка на конкретните твърдения по исковата молба и на представените по делото доказателства, т.е. свежда се до произнасяне по същество по частната жалба. Пети въпрос не отчита характера на производството – обезпечително за допускане на обезпечение по висящ иск и етапа на развитие на исковото спрямо обезпечителното производство – молбата по чл.389 ГПК е инкорпорирана в исковата молба и съдилищата са се произнесли преди изтичане на преклузиите за събиране на доказателства в исковото производство.
Втори, четвърти и шести въпрос оформят втората група въпроси. Настоящият състав на ВКС намира, че са изпълнени основното и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по отношение на втория правен въпрос относно критериите за определяне на обезпечителната мярка като подходяща и адекватна на обезпечителната нужда. Въззивният съд е направил извод за адекватност на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда на ищеца от допускането й. Същевременно не е изложил аргументи в какво се изразяват правните последици на едно евентуално положително решение по иска по чл.135 ЗЗД, респ. как развитието на производството по изпълнителното дело между цесионера и длъжника относно цедираното вземане ще затрудни осъществяването на правата по решението по отменителния иск, т.е. налага се проверка на съответствието на определението на ВтАС с цитираната съдебна практика на ВКС. Четвърти и шести въпрос разглеждат частна хипотеза на по-общия проблем относно преценката дали една обезпечителна мярка се явява адекватна на обезпечителната нужда.
Към третата група въпроси се отнасят трети и седми и те биха имали самостоятелно значение, само ако определението на въззивния съд не се допусне до касационно обжалване в частта за допускане на обезпечението на висящия иск. След като се допуска обжалване по втория правен въпрос, то с оглед на отговора му и при произнасянето на настоящата инстанция по същество на частната касационна жалба ще се прецени налага ли се определяне на гаранция и в какъв размер.
В посочените от частния касатор: Определение № 516/30.07.2013г. по ч.гр.д. № 3999/2013г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 165/03.04.2017г.по ч.т.д. № 479/2017г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.396, ал.2, пр.3 ГПК, по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че исканата обезпечителна мярка трябва да е адекватна на субективното материално право, което се защитава. Трябва да е такава ограничителна мярка, която законодателят е предоставил на гражданския съд, чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните правила в ГПК. Обезпечителната мярка не може да засегне правната сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя изход от спора да се поглъща от решението, т.е. след постановяването й да не се налага отмяната й. Недопустимо е правните последици на обезпечителната мярка да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора.
Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор на правния въпрос.
По същество на частната касационна жалба:
Предявеният иск е с правно осн. чл.135 ЗЗД за признаване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за прехвърляне на вземане от С. Пицути на „Финансови анализи СДР“ ЕООД, което вземане е в размер на 100 000 лв. и произтича от договор за заем с длъжник П. Д.. Твърденията са, че с цесията С. Пицути, който се явява длъжник на „Йобекс България“ООД намалява своето имущество и така застрашава възможността за удовлетворяване на вземането на ищеца. Обезпечителната мярка, която е поискана, е спиране на изпълнителното дело с взискател „Финансови анализи СДР“ЕООД / заместил цедента С. Пицути/ и длъжник – П. Д..
С оглед дадения отговор на правния въпрос обжалваното определение се явява неправилно. В отклонение от съществуващата практика на ВКС въззивният съд не е съобразил гореизложените критерии в тяхната цялост, поради което допуснатата от него обезпечителна мярка следва да се определи като неподходяща спрямо защитаваното с предявения иск субекивно материално право. При евентуално положително решение по отменителния иск по чл.135 ЗЗД / спрямо ищеца цесията няма да има действие и за титуляр на вземането ще се счита С. Пицути, а не „Финансови анализи СДР“ЕООД / ищецът би могъл за удовлетворяване на вземането си спрямо своя длъжник С. Пицути да насочи изпълнението към вземането на цесионера „Финансови анализи СДР“ЕООД спрямо П. Д.. Последното вземане принудително се изпълнява по изп.д. № 20178790401865 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 и район на действие ЛОС. Следователно интересът на ищеца по иска по чл.135 ЗЗД е не да не се събере въобще вземането, предмет на принудително изпълнение, а при разпределението то да не се получи от взискателя, а от ищеца по отменителния иск. Чрез предложената от ищеца-молител по чл.389 ГПК обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на горепосоченото изпълнително дело, така целената правна последица не може да се постигне. Дори и да се снабди с решение в своя полза „Йобекс България“ООД не ще може само въз основа на допуснатото спиране на изпълнението да получи плащане от третото лице – П. Д., респ. от ЧСИ по посоченото изпълнително дело. Според правилата на ГПК чл.397, ал.1, т.2 ГПК по отношение на вземания обезпечителна мярка е запор. От друга страна основателни са оплакванията на частния касатор, че от значение за преценката дали предложената обезпечителна мярка е подходяща следва да се изходи и от размера на вземането на ищеца спрямо длъжника – физическо лице /цедент по атакуваната сделка/ и размера на прехвърленото вземане / предмет на изпълнителното дело, чието спиране се иска/. Твърденията в исковата молба са за евентуално претърпяна от дружеството-ищец вреда в размер на 46 000лв., изтеглени от негови сметки и неотчетени от управителя С. Пицути, а цедираното от последния вземане на цесионера „Финансови анализи СДР“ЕООД е в размер на 100 000лв. За разликата над 46 000лв. до 100 000лв. ищецът не може на насочи принудително изпълнение спрямо имуществото на своя длъжник С. Пицути дори и да получи положително решение по чл.135 ЗЗД, ето защо спиране на принудителното изпълнение за събиране от ЧСИ на вземането за тази разлика в полза на взискателя, настоящ частен касатор, ограничава неоправдано имуществената сфера на последния .
С оглед на гореизложеното обжалваното определение на ВтАС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на молбата по чл.389 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 81/19.03.2018г. по ч.гр.д. № 103/2018г. на ВтАС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Йобекс България”ООД за допускане на обезпечение по предявения от дружеството срещу С. Пицути и „Финансови анализи СДР”ЕООД иск с правно осн.чл.135 ЗЗД за признаване за относително недействителна спрямо ищеца на извършена между ответниците цесия от 07.11.2017г. по отношение на вземане на С. Пицути срещу П. Д. Д. чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 20178790401865 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 и район на действие ЛОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: