О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 19.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 353 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на „Пауерскрийн – България“ ЕООД – гр. Бургас за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 2384 от 20. 11. 2017 г. по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен съд. Искането за спиране е направено във връзка с подадена от дружеството молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК.
С разпореждане от 13. 02. 2019 г. на молителя са дадени указания да внесе обезпечение по чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 60 167, 50 лв. по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това.
С молба, изпратена по пощата на 18. 02. 2019 г., след като е заявил, че е уведомен за разпореждането от 13. 02. 2019 г., молителят е направил искане като обезпечение във връзка с молбата по чл. 309 ГПК да бъде използвана сумата от 60 167, 50 лв., постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 16. 05. 2018 г. Твърди, че сумата е внесена с оглед искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен съд, което е било уважено с определение № 3 от 18. 05. 2018 г. по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите в молбата, приема следното:
С решение № 2384 от 20. 11. 2017 г. по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение по т. д. № 6589/2015 г. на Софийски градски съд, „Пауерскрийн – България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 60 167, 50 лв., платена на отпаднало основание поради развалянето на договор за продажба № PSMS20141008/8. 10. 2014 г., заедно със законната лихва, считано от 16. 10. 2015 г. до окончателното й изплащане. С определение № 3 от 18. 05. 2018 г. по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС, във връзка с подадената срещу решението касационна жалба, изпълнението на въззивното решение е спряно на основание чл.282, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираното определение молителят е представил платежно нареждане от 16. 05. 2018 г. за внесено обезпечение в размер на 60 167, 50 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Посоченото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 757 от 27. 12. 2018 г. по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС, II т. о., което се установява при извършена служебна справка от настоящия състав, и е влязло в сила.
На 12. 02. 2019 г. в регистратурата на Софийски градски съд е депозирана молба от „Пауерскрийн – България“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК.
С определение № 39 от 14. 02. 2019 г. по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено сумата от 60 167, 50 лв., постъпила по сметката на ВКС като обезпечение, внесена на 16. 05. 2018 г. от „Пауерскрийн – България“ ЕООД, да се преведе на ЧСИ Р. А., рег. № 848 с район на действие СГС по изп. д. № 20178480401752 за погасяване на задълженията на посоченото дружество към „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД по визираното изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 3255/2017 г. на САС.
С оглед така установените обстоятелства искането за спиране е неоснователно.
Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК спирането на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, е допустимо при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК – след представяне на надлежно обезпечение, което при парични вземания е в размер на присъдената сума /чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК/.
На молителя „Пауерскрийн – България“ ЕООД е предоставена възможност да внесе надлежно обезпечение по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, като същият е уведомен за размера на подлежащото на внасяне обезпечение. Въпреки предоставената възможност молителят отказва да внесе дължимото обезпечение, като заявява искане за надлежно обезпечение да се приеме обезпечението, внесено по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК във връзка с постановеното по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС спиране на изпълнението на въззивното решение по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен съд, намиращо се по сметката на ВКС. Искането е неоснователно. С определение № 39 от 14. 02. 2019 г. по т. д. № 1125/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено постъпилата като обезпечение сума от 60 167, 50 лв. да бъде преведена по сметка на съдебен изпълнител за погасяване задълженията на молителя по влязлото в сила въззивно решение. Освен това внесеното обезпечение по искане по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение не може да послужи като надлежно обезпечение по молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23. 10. 2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК следва да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и изискването за представянето му охранява интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното невлязло в законна сила въззивно решение. В хипотезата, в която касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не е било допуснато и с това е приключило производството по чл. 288 ГПК, внесената като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК сума следва да се използва за изпълнение на решението и не подлежи на връщане на касатора, освен ако същият не е изпълнил въззивното решение. В случая искането на молителя е индиция за липса на изпълнение на въззивно решение от негова страна, съобразно изясненото липсват предпоставки за връщане на внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК на молителя, поради което същият не може да се разпорежда със сумата, включително като направи искане за ползването й в настоящото производство по чл. 309 ГПК за учредяване на нов залог с оглед спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Невнасянето на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 вр. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Пауерскрийн – България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Чаталджа № 3 за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 2384 от 20. 11. 2017 г. по т. д. № 3255/2017 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 309, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: