О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 05.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1859 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. Г. В. против решение № 1064/30.04.2018г. по гр.д. № 284/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7498/09.11.2017г. по гр.д. № 2491/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „АРМЕЕЦ”АД за разликата над 100 000 лв. до 200 000лв., на осн.чл.226, ал.1 КЗ / отм./
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗАД „АРМЕЕЦ”АД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен между страните е единствено въпросът за размера на обезщетението за настъпили за ищеца неимуществени вреди от загубата на неговата майка П. В. при ПТП на 14.06.2014г. САС е съобразил конкретно преживените от ищеца болки и страдания от смъртта на майка му, предопределени като интензивност и дълбочина от установената силна връзка между син и майка, дългото съвместно обитаване на едно жилище, опората и помощта, която той е получавал от нея. Отчетени са били възрастта на пострадалата – 73г. и на ищеца – 47 г. към момента на ПТП, неговото семейно положение / създаване на собствено семейство, раждане на внуче/, фактът на внезапност на смъртта й, социално-икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие. След прилагане на правилата на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД САС е приел, че застрахователят следва да заплати обезщетение в размер на 100 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Т. В. формулира следния правен въпрос: за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди вследствие смърт на родител. Касаторът счита, че по същия въпрос въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС- ПП № 4/1968г. на ВС, представляващо допълнително основание на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдилищата присъждат различни размери на обезщетения и практиката следва да се уеднакви.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства /внезапност на смъртта, починалата е майка на ищеца, дълбока синовна обич, опора в живота, непреодолимост на преживяната мъка и пр./ към датата на деликта – 14.06.2014г., т.е. отчел е социално икономическите условия в страната към конкретен момент, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Следва да се има предвид, че посочената по-горе задължителна съдебна практика по повод приложението на чл.52 ЗЗД се е ориентирала към критерии относно вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се преценява за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на увреждането, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед на изхода от спора право на разноски за производство има ответникът. Не са представени доказателства за направени други разноски, освен искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът присъжда възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 ЗПП в размер на 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1064/30.04.2018г. по гр.д. № 284/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. В. да заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“АД сумата от 100 лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред касационна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: