О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С., 04.12. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. КАРАКОЛЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1139 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Варбел“ ЕООД чрез адв. Б. Ж. срещу решение № 2629/15.12.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 4765/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната с въззивната жалба негова част за отхвърляне на иска на тази страна за горницата над 210928.10 лв. до 1327813.31 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси: процесуалноправен: „1.Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да се произнесе въз основа на наведените по исковата молба твърдения, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в рамките на определения от страните предмет на делото?; материално правни въпроси: 1.Следва ли размерът на пазарната печалба от изследван обект в контекста на иск за обезщетение, дължимо поради неоснователно лишаване на собственика от владението върху обекта, да се определи въз основа на конкретните обстоятелства – спецификите на обекта, или размерът на обезщетението може да се установява направо и с предимство от статистическите данни в тази насока за подобни обекти, което ще рече, без оглед на конкретното местоположение, състояние и специфики на обекта? 2. Индивидуализира ли се в достатъчна степен на конкретност даден недвижим имот и сградата в него, ако в исковата молба са наведени твърдения за местоположението му – поземления имот, в който е изградена сградата с посочване на нейната етажност, вкл. и описание на броя и вида на помещенията в нея?“.
Ответникът по касационната жалба – „Даяна 67“ ЕООД /н/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Синдикът на „Даяна 67“ ЕООД /н/ – Г. Я. К. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Производството пред СГС е образувано по иск по чл.694 ТЗ вр. чл.73 ал.2 ЗС от „Варбел“ ЕООД срещу „Даяна 67“ ЕООД /н/ с твърдения, че съдът по несъстоятелност неправилно с определението си от 20.07.2012 г. не е уважил възражението му срещу включване на вземането му от 1680000 лв. в списъка на неприетите вземания. Вземането е за ползване без правно основание от „Даяна 67“ ЕООД /н/ на собственост на ищеца, а именно хотел „Д.“ в [населено място], кк. Златни пясъци, представляващ монолитна стоманобетонна сграда на пет етажа, с конкретно описание на намиращите се в хотела помещения за времето от 15.06.2006 г. до 21.06.2010 г. Ищецът твърди, че владението на ответника, ползвал имота без правно основание е било недобросъвестно и дължи на ищеца на основание чл.73 ЗС обезщетение в размер на пропуснатите ползи в размер на средната печалба, след облагане с данък за посочения период. Искът е частично уважен от СГС – в размер на 210928.10 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер Пред САС са предявени жалби от двете страни – от „Даяна 67“ ЕООД /н/ и от „Варбел“ ЕООД, съответно в уважителната и отхвърлената част на първоинстанционното решение. САС е потвърдил решението на СГС. Като неоснователни са приети доводите на „Даяна 67“ ЕООД /н/ за недопустимост на иска, с оглед направено от „Варбел“ ЕООД в друг процес възражение за прихващане, което е оттеглено. Според САС не са представени такива доказателства в посоченото дело, разглеждано от Варненски окръжен съд /т.д. № 1118/2011 г./, нито има данни за сключено споразумение между страните от 23.10.2010 г., както се твърди, без да е представено по делото, поради което според САС не следва да се обсъжда. Между страните е водено производство по чл.72 ЗЗД за направени подобрения в имота от ответника и с постановеното в това производство решение на ВКС /№ 284/17.01.2014 г. по гр.д. № 2415/2013 г./ е прието, че той няма качеството на добросъвестен владелец. С оглед на това решение СГС е приел, че исковата претенция в случая по чл.73 ЗС за обезщетение за ползване на имота за процесния период е основателна, но за размера й са обсъдени вариантите на съдебно-оценъчна експертиза /С./ по възложени от страните задачи. Съдът е възприел допълнителното заключение на С., изготвено на база официални статистически данни, справочници, издавани официално на НСИ – бюро В.. Съдът е приел, че следва да кредитира и възприема това заключение, тъй като то е изготвено на база официални статистически данни за разходите, така и за цените на едно легло, за приходите от него, с оглед на което е приета като размер и чистата печалба, която би се реализирала от владеенето или ползването на хотела. Конкретно по въззивната жалба на „Варбел“ ЕООД във връзка с размера на претендираното обезщетение, определено от СГС по варианта на С., изготвена само въз основа на официални статистически данни, а не съобразно конкретните особености и характеристики на обекта на изследване, САС е посочил, че тези доводи принципно се споделят от въззивния съд, но в тежест на страната е, която твърди изгодния за нея факт да го докаже. САС е посочил още, че в случая във въззивната жалба на „Варбел“ ЕООД няма твърдения, а и не са ангажирани гласни или писмени доказателства, които да установяват претендираните специфики на конкретния обект, въз основа на които експертизата да изготви своето заключение. При липса на такива данни, според САС, за обективно следва да се приеме приетото и от СГС допълнително заключение на С., изготвено въз основа на статистически източници.
Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл формулираните в изложението на касатора въпроси с оглед изложените съображения на САС по въззивната жалба на „Варбел“ ЕООД не са обусловили крайния изход на спора. Както е посочил САС, именно липсата на ангажирани доказателства от тази страна, установяващи твърдените от нея факти, които да бъдат съобразени от вещото лице при извършваната оценителната експертиза са основание да бъде възприет варианта на експертизата, изготвен по статистическите източници, а не по твърдените други конкретни обстоятелства, неустановени от тази страна. В този смисъл формулираните от касатора въпроси не покриват общата предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват желанието на касатора за друг краен резултат по делото, без оглед на събраните, вкл. по негово искане доказателства за установяване твърдени от същата страна факти и обстоятелства. Изложените от САС съображения за липса на ангажирани от „Варбел“ ЕООД доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице при извършване на С. е основание да се приеме, че САС е обсъдил доказателствата, събрани по делото и двата варианта на експертизата, като е изложил и съображенията си относно кредитиране на допълнителното заключение и некредитиране на основното такова. При така изложените съображения от САС за липса на ангажирани гласни или писмени доказателства, установяващи претендираните специфики на конкретния обект, въз основа на които експертизата да направи своето заключение, няма основание да се приеме липса на обсъждане на доказателствата от САС в противоречие с константна съдебна практика на ВКС, както се поддържа в изложението на касатора – налице е обсъждане при изложени от САС съображения за същото.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2629/15.12.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 4765/2017 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.