О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 24.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1169 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София срещу решение № 55 от 09.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2635 по описа за 2016г. на Апелативен съд София, в частта, с която са уважени предявените от Р. П. В., действащ лично и със съгласието си на своя родител П. В. Г., искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу дружеството за разликата от 60 000 лева до 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, което е настъпило на 22.03.2014г., ведно със законна лихва за забава, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски.
Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд не е изложил мотиви, в които да посочи и обсъди всички възражения на застрахователното дружество. Твърди, че правнозначимите критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди според т.11 на ППВС № 4/1968г. са само формално посочени без да са задълбочено обсъдени и оценени в тяхната съвкупност. С оглед на това, апелативният съд е присъдил незаконосъобразно и необосновано завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, несъобразено с принципа за справедливост. Поддържа твърдението си, че по делото не е доказано при пълно и главно доказване, че в резултат на увредите, причинени при ПТП, пострадалият е развил посттравматична епилепсия. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, Р. П. В., [населено място], в писмения си отговор оспорва същата като неоснователна. Изложени са съображения, че в следствие на процесното ПТП пострадалият е получил: мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа, контузия на левия слепоочен дял на мозъка, счупване на лявата слепоочна кост в нейните базални отдели, счупване на лявата теменна кост на черепа, разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата. Счита, че не е налице противоречие между постановеното въззивно решение и задължителната практика на ВКС и в частност цитираните от касатора решения. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е достигнал до извода, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав, се е аргументирал със заключението по допуснатата пред въззивния съд тройна СМЕ, от която е установено, че от процесния инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа, контузия на левия слепоочен дял на мозъка, счупване на лявата слепоочна кост в нейните базални отдели, счупване на лявата теменна кост на черепа, разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата. Приел е за безспорно установено, че след инцидента пострадалият е получил посттравматична епилепсия, появата на която е била провокирана от получения епидурален хематом и контузионно-кръвоизливно корово огнище в левия слепоочен дял. За периода от настъпване на инцидента до началото на месец април 2016г., ищецът е получил два епилептични припадъка, което е наложило предписването на медикамента „Конвулекс” за следващите шест месеца. С оглед естеството на получените увреждания, пострадалият не с8ледва да гледа телевизия и да работи на компютър за по-продължително време, както и не се препоръчва извършването на интензивни физически упражнения.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът е изложил съображения за неправилно прилагане принципът на справедливостта, при определяне на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че във въззивното решение липсват мотиви относно заявените от застрахователното дружество възражения срещу размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като посочва следната съдебна практика: решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на І ГО на ВКС, решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ІІІ ГО, решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на ІІІ ГО, решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ ТО.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция –ППВС №4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея правни и фактически изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния съдебен акт и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. В случая поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Доколкото посочените обстоятелства по делата са различни, те водят и до определяне на различен размер на обезщетенията по тях.
Предвид изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на ответника по касация, Р. П. В., следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 3897 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 09.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2635 / 2016г. от Апелативен съд София, в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. П. В., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 3897лева- адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.