3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 26.10.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1777 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане № 828 от 19.05.2017г. по ч.т.д. № 791/2016г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната частна жалба на дружеството – вх. № 3549/ 04.05.2017г., против постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ определение № 134 / 11.04.2017г. по в.ч.т.д. № 791/ 2016г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено определение по чл.729, ал.3 ТЗ в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с т.24 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по жалбата, Д. Х. К., счита, че частната жалба е неоснователна и моли обжалваният акт да бъде оставен в сила. Сочи, че апелативният съд правилно е приложил правилото на чл.248, ал.3, изр.2-ро ГПК, съобразно което преценката за обжалваемостта на определението по чл.248, ал.1 ГПК е поставено в зависимост от обжалваемостта на акта, с който съдът се е произнесъл по същество. Определението на апелативния съд по чл.729, ал.3 ТЗ е окончателно, поради което и определението по чл.248, ал.1 ГПК, с което се извършва изменение в частта за разноските не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поддържа, че хипотезата, в която ВКС е приел за допустимо обжалване на постановено от него определение по реда чл.248, ал.1 ГПК, е в хипотеза, при която молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане от касационния съд, т.е. когато липсва произнасяне по същество в производството по чл.248, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производство пред апелативния съд е образувано по реда на чл.729, ал.3 ТЗ по частни жалби срещу одобрена от съда по несъстоятелността първа сметка за разпределение, като първоинстанционният акт е потвърден от въззивната инстанция.
С определение по чл.248, ал.1 ГПК апелативният съд е изменил определението си по чл.729, ал.3 ГПК в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на настоящия жалбоподател разноски за въззивната инстанция от 5000 лева на 200 лева, прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.11, ал.1 от Наредба № 1/ 2004г.
Апелативният съд е счел за недопустима частната жалба срещу определението му по чл.248, ал.1 ГПК, мотивирайки се, че след като измененото в частта за разноските определение по чл.729, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване/ чл.613а, ал.3 ТЗ/, определението по чл.248, ал.1 ГПК също е необжалваемо.
Определението е правилно.
С оглед разпоредба на чл.248, ал.3, изр. 2-ро ГПК, постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието изменение или допълване в частта за разноските е искано. При наличие на изрично императивно правило относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по чл.248, ал.1 ГПК, преценката за обжалваемостта му не може да се извършва на друга плоскост – въз основа на други процесуални норми или принципи. Когато съдът, постановил крайният акт по см. на чл.81 ГПК, допусне по реда на чл.248, ал.1 ГПК изменение или допълване на този акт в частта за разноските, определението по чл.248, ал.1 ГПК става част от акта по чл.81 ГПК, поради което обжалваемостта му е функция от обжалваемостта на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските. В настоящия случай безспорно е, че крайният акт по чл.81 ГПК е определение по чл.729, ал.3 ТЗ, което съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ, не подлежи на обжалване, поради което, с оглед прилагането на императивната норма на чл.248, ал.3, изр. 2-ро ГПК вр. 621 ТЗ, изводът на апелативният съд, че определението по чл.248, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол е правилен. Неоснователно е оплакването, че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие с т.24 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. Даденото в нея разрешение е относимо единствено за случаите, когато актът на апелативния съд по чл.81 ГПК подлежи на самостоятелен контрол пред ВКС. Посочено е, че в тази хипотеза ВКС действа като въззивна, а не като касационна инстанция при обжалване на постановеното от въззивната инстанция определение по чл.248, ал.1 ГПК т.е. при допустима съобразно правилото на чл.248, ал.3, изр.2-ро ГПК частна жалба, същата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Следва да се има предвид, че т.24 точка от цитираното тълкувателно решение няма за предмет тълкуване на разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2-ро ГПК.
С оглед изложеното, разпореждането на апелативния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 828 от 19.05.2017г. по ч. т.д. № 791/2016г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.