2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София,20.12.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1801 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение № 123 от 31.03.2017г., постановено по ч. гр. д. № 156/2017г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение на Окръжен съд – Пловдив от 10.02.2017г. по т.д. № 810/2013г., с което е върната въззивната жалба на дружеството против постановеното по т.д. № 810/2013г. решение, с оглед неизпълнение в срок на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса по жалбата.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли същата да се остави без уважение, като неоснователна.
Останалите ответниците по частната жалба не представят отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че установената нередовност – неизпълнение то жалбоподателя на изискването по чл.261, т.4 ГПК за внасяне на държавна такса, е съобщено надлежно на страната, но същата не я е отстранила в предвидения от закона срок. Изложени са съображения за липса на доказателства синдикът на дружеството, в изпълнение на своите правомощия, да е поискал от съда по несъстоятелността разрешаване на разход от масата на несъстоятелността в размер на дължимата държавна такса. Посочено е, че няма данни и за липса на ликвидни активи на несъстоятелния търговец, които да обуславят извод за обективна невъзможност за изпълнение на това процесуално задължение. Останалите оплаквания са приети за относими към правилността и допустимостта на първоинсатнционното определение, поради което не са взети предвид при постановяване на атакуваното определение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по отношение на въпроса: „Следва ли несъстоятелен длъжник да внася предварително държавна такса по дела, образувани на основание чл.637, ал.6, т.3 ТЗ – срещу трети лица, по които дела съдът е приел, че несъстоятелният длъжник също е страна и е произнесъл решение и спрямо него (въпреки общата забрана на чл.637, ал.6 ТЗ) и въпреки наличието на сила на пресъдено нещо спрямо този кредитор – с установено вземане в производството по несъстоятелност?; Явява ли се по същността си такъв иск установителен – по чл.694 ТЗ?; Важат ли за такъв иск правилата за невнасяне на държавна такса по чл.694, ал.7 ТЗ?
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Видно от мотивите на обжалваното въззивно определение, формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили изхода на спора. Няма произнасяне на въззивната инстанция относно поставените в изложението въпроси, по кой ред е заведен иска и дали за производството по иска намира приложение изключението от правилото за авансово внасяне на държавната такса по съдебните дела.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.).
Предвид изложеното, въззивното опредление не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123 от 31.03.2017г., постановено по ч. гр. д. № 156/2017г. от Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.