3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
Гр.София, 16.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ:Вероника Н. Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1076 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Г., [населено място] срещу решение № 343/23.12.15г., постановено по гр.д.№ 686/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 545/02.07.15г. по гр.д.№ 1934/14г. на Варненския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 50000 лв. до предявения размер на вземането от 70000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 15.08.13г. ищцата по иска – настоящ касатор при ПТП, причинено от водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, е получила телесни увреждания. При определяне на размера на обезщетението са съобразени видът на увреждането – счупване на черепа, контузия на мозъка, счупване на десния горночелюстен синус, дясната зигоматична кост, костите на дясната орбита, десния челен и сфеиноидални синуси, счупване на 5-10 –то десни ребра и разкъсно-контузни рани в областта на двете колена. Отчетен е продължителният период на възстановяване – 2-3 месеца, през който пострадалата не можела да се храни, да спи, изпитвала световъртеж и главоболие и трудно разпознавала хората, както и хроничната психотравма, която продължава да се изразява в страх да не се повтори злополуката, отбягване на пътуване с автомобил и повишена тревожност при пътуване на близки. Решаващият състав е обсъдил и лимитите на застрахователното покритие и икономическата конюнктура в страната.
Касаторът поставя въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на задължението на съда да изложи мотиви относно фактите и обстоятелствата във връзка с тези критерии. Позовава се на практиката на ВКС по ППВС № 4/1968г., както и на решаващите мотиви на решение № 407/26.05.10г. по гр.д.№ 1273/09г. на ІІІ г.о. и решение № 715/05.11.10г. по гр.д.№ 139/10г. на ІV г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК могат да се обобщят като въпрос за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос, заявен при обжалване на въззивно решение, постановено по иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, е от значение за решаването на спора по конкретно дело, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона.
Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката (ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.) в случаите на телесни увреждания се е ориентирала към критерии за вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 343/23.12.15г., постановено по гр.д.№ 686/15г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.