О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София, 20.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2392 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма] , чрез процесуалния представител адв. С. А. против определение № 2277/11.07.2017г. по в.ч.гр.д. № 2643/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 934/14.02.2017г. по т.д. № 7101/2015г. на СГС, ТО,VI-1 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния касатор за присъждане на разноски в производството по чл.233 ГПК и с което е потвърдено определение № 2372/06.04.2017г. по т.д.№ 7101/2015г. на СГС, ТО,VI-1 с. за допълване на осн. чл.248 ГПК на определение № 934/14.02.2017г. с осъждане на осн. чл.78 , ал.4 ГПК частният касатор да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2000лв.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноските в поискания от частния касатор размер като молбата на ответника по реда на чл.248 ГПК да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в депозирания писмен отговор оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в полза на частния касатор е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед по чл.417,т.9 ГПК срещу солидарните длъжници: Д. Л., Г. Л., [фирма] и [фирма] за сумата от 14 934,19 евро. В срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение срещу заповедта е подало само [фирма]. Поради което и срещу него частният касатор е предявил иск по чл.422 ГПК по т.д. № 7101/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-1 с. С решение № 188/26.01.2017г. по същото дело искът по чл.422 ГПК е бил отхвърлен от състав на СГС. Апелативният съд е съобразил, че след постановяване на посоченото решение ищецът, сега частен касатор, е подал молба по чл.233 ГПК за отказ от иска като е посочил, че е постигнал споразумение с един от солидарните длъжници, който е и погасил задължението по менителничния ефект. Ищецът е поискал в същата молба присъждане на разноски в размер на 2 551,68лв. С определение № 934/14.02.2017г. СГС е прекратил производството по т.д. № 7101/2015г. и е обезсилил първоинстанционното решение на осн. чл.233 ГПК като е оставил без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски по делото, поради съображение, че споразумението е между ищеца и трето за спора лице, ответникът не е обвързан от него и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. С молба по реда на чл.248 ГПК [фирма] е поискало допълване на определение № 934/14.02.2017г. по т.д. № 7101/2015г. на СГС , ТО, VI-1 с. на осн. чл.248 ГПК в частта за разноските като се му се присъдят такива като ответник по прекратено производство. С второто обжалвано пред САС определение № 2372/06.04.2017г. по т.д. № 7101/2015г. на СГС е била уважена молбата и е осъден касаторът да заплати на [фирма] сумата от 2000лв., разноски по делото.
За да потвърди обжалваните определения на СГС въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като производството по делото пред СГС не е приключило с решение по съществото на спора. След подаване на молба по чл.233 ГПК извършените до този момент процесуални действия се заличават с обратна сила. При приключване на делото с определение за прекратяване приложение според съда намира разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която не поставя правото на ответника да получи сторените от него разноски в процеса в зависимост от причините за прекратяване на делото, вкл. и от поведението на последния по прекратения спор. Принципно съставът на САС не е отрекъл релевантността на поведението на ответника към въпроса за присъждане на разноски при прекратяване на делото, но е счел, че това са само случаи, при които ответникът с поведението си е станал причина за самото прекратяване на делото. В конкретния казус причина за прекратяване на спора е отказ на ищеца, поради сключено споразумение с трето лице – солидарен длъжник наред с посочения ответник, а не поради действие на самия ответник. Ето защо въззивният съд е заключил, че в полза на ответника се дължат сторените от него разноски по прекратеното производство.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ При прекратяване на делото поради направен отказ от иск от страна на ищеца по делото, съдът следва ли да изследва поведението на ответната страна и по-конкретно дали същата е дала повод за завеждане на иска при разрешаване на въпроса досежно следващите се от ответника разноски?; 2/ Следва ли при прекратяване на делото, поради извършен от ищеца отказ от иска, в тежест на ответника да се поставят извършените от ищеца разноски на основание, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска?; 3/ При определяне на отговорността за разноски, може ли да се приеме, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото, ако в хода на висящия процес срещу нея задължението й е погасено от друг солидарен длъжник и след погасяването му ищецът е направил отказ от иска ? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ с оглед противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана : по първи въпрос в Определение № 843/17.11.2014г. по гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, IV г.о., Определение № 626/20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275/2010г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1176/28.12.2012г. по ч.т.д. № 560/2012г. на ВКС, II т.о. и Определение № 571/14.07.2010г. по ч.т.д. № 558/2010г. на ВКС, II т.о., по втори въпрос в Определение № 518/15.06.2012г. по ч.т.д. № 156/2012г. на ВКС, II т.о. и Определение № 98/20.02.2009г. по ч.гр.д. № 91/2009г. на ВКС, IV г.о. и по трети въпрос в Определение № 270/05.10.2016г. по ч.гр.д. № 3846/2016г. на ВКС, I г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор първи и втори въпроси формират един и той е дали при прекратяване на делото поради отказ от иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, е от значение дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Така уточнен правният въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е отрекла релевантността на това поведение, но го е разгледала в светлината на аргумент, че от значение е и дали поведението на ответника след завеждане на иска има отношение към конкретното основание, поради което е направен отказ от иска. Решаващият състав е направил извод, че ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска и след това е предприел действие, иницииращо отпадане на задължението, а оттук и е довел до направен от ищеца отказ от иска, то това поведение следва да се прецени. Трети въпрос не изпълнява изискванията към допълнително въведеното основание за селекция на частната касационна жалба. Разгледаната в цитираното определение № 270/05.10.2016г. по ч.гр.д. № 3846/2016г. на ВКС, I г.о. хипотеза е различна от процесния случай, тъй като касае заплащане на претендираната сума от задължено лице, в чийто интерес действа ответникът по иска / плащане на обезщетение от чуждия застраховател в хода на висящ процес срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи/. В настоящия казус плащането е от страна на солидарен длъжник, който не е страна в процеса и в чийто интерес не действа ответникът- солидарен длъжник.Следва да се има предвид, че независимо, че на осн. чл.123 ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници, всеки солидарен длъжник разполага с лични възражения срещу кредитора, които не могат да се противопоставят от друг солидарен длъжник, на осн.122, ал.3 ЗЗД. Поради което преценката дали поведението на ответник-солидарен длъжник е дало повод за завеждане на иск срещу него, ако в хода на процеса друг солидарен длъжник плати, е винаги конкретна и зависи от съобразяване на фактите по спора в тази връзка.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2277/11.07.2017г. по в.ч.гр.д. № 2643/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: