3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 20.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 10 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Софийския районен съд и Административния съд С.-град за подсъдността на иск, предявен от Н. Н. Е. за осъждане, при условията на евентуалност, на Държавната агенция “Пътна инфраструктура”, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на Областния управител на Област С. да й заплати сумата 18 912.65 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно бездействие през периода 30.05.2009 г. – 15.04.2011 г. на съответния административен орган да й заплати определеното й обезщетение от 95 144 лв. за отчуждения й недвижим имот.
Исковата молба е подадена до Административния съд С.-град, който е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД, а не по чл. 1 от ЗОДОВ, като е счел, че възникналото между страните правоотношение е с облигационноправен характер. В тази връзка са изложени съображения, че решение № 777/30.11.2007 г. на Министерския съвет, с което е разпоредено отчуждаването на имота на ищцата, не е обжалвано от последната, включително досежно размера на обезщетението, по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДС, нито е искана отмяната му по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС. С оглед на това е прието, че не са налице предпоставките за разглеждане на претенцията по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с с чл. 1 от ЗОДОВ – отменен по съдебен ред административен акт, действия или бездействия на административен орган, а претенцията на ищцата за заплащане на сумата 18 912.65 лв., представляваща законна лихва върху определеното обезщетение, следва да се квалифицира като гражданскоправно вземане по отношение на ответниците, спорът относно което подлежи на разглеждане по правилата на исковото гражданско съдопроизводство. В тази връзка е посочено и определение № 30/26.04.2010 г. по адм. д. № 14/2010 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС. По тези съображения, административният съд е изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Софийският районен съд е приел, че изложеното в исковата молба обосновава иск за отговорност на държавата, чрез конкретно посочените държавни органи – главен и евентуални ответници, за причинени вреди от бездействие на длъжностни лица при тях, при или по повод изпълнение на административна дейност – отчуждаване на частен имот за държавна нужда, при което ищцата е била лишена от възможност да разполага със следващата й се парична сума – обезщетение. Изтъкнато е и че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК, като компетентен да разгледа и реши предявения иск е Административният съд С.-град. В тази връзка е посочено и определение № 71/07.10.2011 г. по адм. д. № 57/2011 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС. По тези съображения, районният съд е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав, сформиран съгласно 135, ал. 4 от АПК, намира, че спорът по предявения иск е подсъден на Административния съд С.-град, по следните съображения:
Правната квалификация на иска (в случая – по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или по чл. 86 от ЗЗД), респ. съдопроизводственият ред, по който той следва да се разгледа, и компетентният за това съд, следва да се определят предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Предявеният в случая осъдителен иск за обезщетение в размер 18 912.65 лв., се основава на твърденията на ищцата, че определеното й с решение № 777/30.11.2007 г. на Министерския съвет, обезщетение в размер 95 144 лв. за отчуждения за държавна нужда неин недвижим имот, й е било изплатено, не съгласно това решение – на 30.05.2009 г., когато тя представила документите си за собственост, а едва на 15.04.2011 г. Ищцата излага в исковата си молба и изрични твърдения, че в течение на този процесен период е налице незаконосъобразно бездействие на съответния компетентен административен орган – главния, респ. евентуалните ответници по иска, да й изплати дължимото й се обезщетение в размер 95 144 лв., поради което са й били нанесени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва върху тази сума, а именно – в размер на процесната сума 18 912.65 лв., претендирана като обезщетение за тези вреди.
При така изложените изрични твърдения, че забавата в течение на процесния период на плащането на дължимото обезщетение за отчуждения за държавна нужда недвижим имот на ищцата, представлява незаконосъобразно бездействие на посочените като ответници (главен и евентуални) административни органи при изпълнението на тази административна дейност (отчуждаването на имота за държавна нужда), вследствие на което ищцата е претърпяла имуществени вреди, за репарирането на които тя претендира процесното обезщетение, равняващо се на законната лихва за процесния период върху сумата на дължимото се за имота обезщетение, несъмнено налага предявеният иск да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, този иск подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, и конкретно – по реда на чл. 203 и сл. от АПК (което също е изрично посочено в исковата молба, макар то да не обвъзрзва съда). При това положение, и съгласно правилата за родовата и местната подсъдност, установени в АПК, искът следва да се разгледа от Административния съд С.-град.
В смисъла на гореизложеното са, както посоченото от районния съд, определение № 71/07.10.2011 г. по адм. д. № 57/2011 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС, така и определение № 41/04.03.2008 г. по адм. д. № 24/2008 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС, постановени по сходни случаи. В тази връзка следва да се отбележи, че в посоченото от административния съд, определение № 30/26.04.2010 г. по адм. д. № 14/2010 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС е възприета правна квалификация на иска по чл. 86 от ЗЗД, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, именно предвид констатацията, че с конкретния предявен иск, като основание за дължимото обезщетение не се поддържа то да е причинено от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията и на основание чл. 4 от ЗОДОВ да е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразно бездействие на администрацията и причинени имуществени вреди, за разлика от исковата молба в настоящия случай.
Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен от Н. Н. Е. за осъждане, при условията на евентуалност, на Държавната агенция “Пътна инфраструктура”, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на Областния управител на Област С. да й заплати сумата 18 912.65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие през периода 30.05.2009 г. – 15.04.2011 г. на съответния компетентен административен орган да й заплати определеното й обезщетение от 95 144 лв. за отчуждения й недвижим имот, е Административният съд С.-град;
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административния съд С.-град.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Софийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.