4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С., 11.06. 2012 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЛОЗАН ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ дело №22 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Бургаският районен съд, във връзка с разглеждането на искова молба, подадена от П. И. Д. от [населено място], като майка и законен представител на малолетния П. И. Д., ЕГН – , с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Обстоятелствата по делото са следните:
В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила решение №137/14.7.2009 г. на Петчленен разширен състав на КЗД, е установено, че от страна началника на Регионален инспекторат по образование – Б., като длъжностно лице е извършил пряка дискриминация и тормоз спрямо сина й П. И. Д. – ученик със специални образователни потребности на основата на признак “увреждане”, за това, че за времето от 15.9.2008 г. до 11.11.2008 г. не му е създадена подходяща подкрепяща среда да обучение, като ученик със специални образователни потребности. Сочи се, че в резултат на пряката дискриминация и тормоз детето е претърпяло неимуществени вреди в размер на 4000 лева, както и че посочената фактическа обстановка попада в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
С определение №750/26.4.20-12 г. по адм.д.№934/2011 г. Административен съд – Бургас, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Бургаския районен съд. Прието, че в процесния случай отношенията на дискриминираното лице – П. Д. и установените като извършители на дискриминацията лица, не са такива като между административен орган и заинтересувано лице. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.40 от Закона за народната просвета, съгласно която”Учителите(възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и нормативните актове по неговото прилагане”. Освен това изводът е обоснован и с разпоредбата на чл.40а, ал.1 от ЗНП, съгласно която учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси, а според ал.2 – директорите, помощник-директорите, началниците и служителите в регионалните инспекторати по образованието, служителите в Министерството на образованието, младежта и науката, както и общинските служители в обслужващите звена нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане. Изложени са съображения, че дори и да е налице форма на подчиненост на учените и служителите – ответници, то същата е по-скоро функционална такава, необходима с оглед реализиране на образователните услуги и постигане целите на Закона за народната просвета. Крайният извод на административния съд е, че не са налице отношения на власт и подчинение, а по предоставяне на “образователни услуги”, или ответниците не действат като административен орган, а като страна в правоотношение по предоставяне на услуга, уредена по нормативно регламентиран ред.
С определение №4097/11.5.2012 г. по гр.д.№3824/2012 г. Бургаският районен съд, ХХХVІІІ-ми граждански състав, е повдигнал спор за подсъдност между Бургаския районен съд и Административен съд – Бургас, прекратил е делото и е изпратил делото на Върховния касационен съд, като е приел, че спорът не му е подсъден. Изводът си съдът е обосновал с оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея, които визират неизпълнение на служебни задължения от страна на посочените в нея длъжностни лица, произтичащи от разпоредбите на Закона за народната просвета и Наредба №1/23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Прието е, че поради липса на координация на дейностите между отговорните лица да осигурят подходяща среда за образование на детето, на последното са нанесени вреди. Поради това съдът е стигнал до решаващ извод за неизпълнение от страна на директора, учителя и началника на инспектората по образование на задълженията им да осигурят достъп на всяко дете със СОП до образование и специална програма на обучение, което е довело до неизпълнение на дейността на държавата по осигуряване достъп до образование на всички граждани на страната, включително и тези със заболявания, и лицата на които са възложени при изпълнението им осъществяването на властнически функции. Според районния съд неизпълнението на посочените задължения представлява бездействие от страна на длъжностно лице, по осъществяването на държавна власт, поради което не са налице правоотношения на равнопоставеност и поради което спорът е подсъден на административен съд по силата на чл.128, ал.1, т.5 АПК.
Смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира, че компетентен да разгледа делото по предявения иск е Административен съд – Бургас, последните съображения:
Съгласно чл.128, ал.1, т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. По настоящото дело се поддържа, че е налице установена пряка дискриминация – влязло в сила решение на КЗД, поради което ответниците следва да носят отговорност за претърпени неимуществени вреди на основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Сочи се, че вредите са претърпени следствие в резултат на неизпълнение на законови разпоредби от страна на длъжностни лица на ответниците.
Разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. и изрично препраща към реда на ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Предвиденият различен ред за осъществяване правата на засегнатите лица по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. произтича от качеството на субекта, осъществил незаконното действие или бездействие. При искове за обезщетение за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субекта, извършил нарушението и засегнатото от дискриминацията лице, делата са подсъдни на общите съдилища – чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., а когато исковете са за обезщетение за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт, в т.ч. и органи на местно самоуправление, каквито са общините, компетентен да разгледа делото е съответният административен съд.
В процесния случай е налице неизпълнение/бездействие/ от страна на длъжностни лица на ответниците – Регионален инспекторат на МОН и училище, които произтичат от разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.53, ал.1 от Конституцията на Република България и Наредба №1/23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Поради това правоотношенията между страните не се основават на равнопоставеност, а на неизпълнение на нормативно уредени задължения, което представлява бездействие от страна на длъжностно лице по осъществяването на държавна власт, т.е. налице са административноправни отношения, споровете по които са подсъдни на административните съдилища.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл.135, ал.4 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба от П. И. Д. от [населено място], като майка и законен представител на малолетното дете П. И. Д. от същия град, против Регионален инспекторат по образование – [населено място] и Основно училище “Братя М.” – Б., по чл.74, ал.2 ЗЗДискр. е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Б., на основание чл.1 ЗОДОВ.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.