2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 30.06.2015 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 16/2015 година
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
С определение от 17. 04. 2015 г. по гр. д. № 84/2015 г. на РС – Берковица е повдигнат спор между Районен съд – [населено място] и Административен съд – [населено място] за подсъдността на делото образувано, по подадена от [фирма] жалба против решение на комисия, определена със заповед на директора на ОД”Земеделие” – М., обективирано в протокол от 3. 02. 2015 г., в частта, с която е определено, на осн. пар. 2е ЗСПЗЗ, средното годишно рентно плащане за землището на община – Б. за 2014 г.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
На 17. 02. 2015 г. е подадена жалба от [фирма] до АС – Монтана, с която се иска да бъде отменено решение по пар. 2е ДР ЗСПЗЗ на комисия, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие” – М., обективирано в протокол от 3. 02. 2015 г., в частта, с която е определено средно годишно рентно плащане за [община] за предходната 2014 г.. Поддържа се незаконосъобразност на административния акт по съображения, че не е ясна методиката въз основа на която е определено средното рентно плащане за предходната година, неправомерно са използвани завишени цени, като цените на продуктите олио и пшеница са с включен ДДС, изплащаните цени за 2014 г. в пари и натура са значително по-ниски от определените от комисията. Иска се отмяна решението на комисията в обжалваната част.
АС – Монтана е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по компетентност на РС – Берковица с мотиви, че съгласно разпоредбата на пар. 19, ал. 1 ЗИДЗСПЗЗ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, а в случая се обжалва индивидуален административен акт, издаден на основание пар. 2е ДР ЗСПЗЗ.
РС – Берковица е повдигнал спор за подсъдност с мотиви, че обжалваният акт не попада в обхвата на пар. 19, ал. 1 ПЗР ЗИДАПК, тъй като не е свързан с реституция на земеделски земи и със спор за материално право.
При горните данни настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд прие следното:
Според нормата на чл. 132 АПК административните съдилища са компетентни да се произнасят като първа инстанция по всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Специалната процесуална разпоредба на пар. 19, ал. 1 ДР ЗИД АПК предвижда изключение от установеното в чл. 132 АПК общо правило, като регламентира компетентност на районните съдилища по жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ. Това изключение се отнася само за жалби срещу тези актове, които са издадени от орган на земеделска реституция при и по повод упражняване на предоставени му със ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му правомощия, свързани с възстановяване на собствеността /в този смисъл определение № 9/12. 02. 2015 г. по гр. д. № 4/2015 г. на ВКС, 5-чл.с-в, определение № 13/30. 04. 2014 г. по гр. д. № 15/2014 г. на ВКС, 5-чл. с-в, определение № 95/22. 11. 2012 г. по адм.д. № 86/12г. на ВАС, 5 чл. с-в, определение № 52/25.11.2014г. по гр.д. № 54/14г. на ВКС, 5-чл. с-в, определение № 55/15. 10. 2013 г. по адм.д. № 62/13г. на ВАС, 5-чл. с-в., определение № 46/12. 11. 2014 г. по гр.д. № 57/14г. на ВКС, 5-чл. с-в, определение № 21/30. 05. 12г. по гр.д. № 19/12г. на ВКС, 5-чл. с-в и др./. Актовете по пар. 2е ДР на ЗСПЗЗ на назначената от директора на съответната областна дирекция „Земеделие” комисия, определящи размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година, не са свързани със земеделска реституция и не попадат в приложното поле на пар. 19, ал. 1 ДР ЗИД АПК, поради което жалбите срещу тези актове са от компетентността на административните съдилища.
По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадена от [фирма] жалба срещу решение от 3. 02. 2015 г. на комисията, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие” – М., в частта с която, на основание чл. 2е ДР ЗСПЗЗ, е определено средно годишно рентно плащане за землището на [община] за предходната 2014 г., е Административен съд – [населено място].
Изпраща делото за разглеждане на Административен съд – [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ с О.М.
2. /п/
3. /п/ с О.М.
4. /п/
особено мнение на съдиите Искра Александрова и Румяна Лилова:
Не сме съгласни с определението на мнозинството от съдебния състав. Считаме, че компетентният съд да разгледа жалбата срещу оспорената заповед е районният съд. В разпоредбата на §19 от ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр.39/2011г. законодателят е визирал индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ ППЗСПЗЗ, и отказите за издаването им. Той не е ограничил актовете, издавани по посочения закон и правилник, единствено до тези, касаещи възстановяването на земеделските земи и споровете за материално право върху тях.
От съдържанието на посочената разпоредба, разкрито чрез употребените в нея изрази считаме, че не следва тълкуването, направено от мнозинството от смесения петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС и от районния съд.
От друга страна, смисълът на посочената норма се изяснява и от съдържанието на стенограмата от заседанието на Народното събрание, на което е приета разпоредбата. От направеното обсъждане на предложената редакция следва, че съображенията на законодателя за приемането й са били, да се разтовари Върховния административен съд от делата по посочения закон и правилник, и да се натоварят с тях районните съдилища, респективно административните съдилища в качеството им на касационна инстанция по тези дела. В този смисъл и определение №44/27.06.2014г. на смесен съдебен състав, постановено по адм.д.№ 39/2014 година.
В конкретния случай, обжалваното решение е издадено на осн. §2е, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗСПЗЗ, което е достатъчно, за да се приеме на осн. §19 от ЗИД на АПК, обн.ДВ, бр.39/2011 г., че компетентният съд да се произнесе по жалбата в това число и относно допустимостта й е районният по местонахождението на имотите, за които е определено средното годишно рентно плащане.
Дали особеното мнение: 1.
/съдия И. Александрова/
2.
/ съдия Р. Лилова/