О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр.София,
01.07.2015г.
Върховен касационен съд на РБ и Върховен административен съд на РБ, смесен петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ПУНЕВА
Членове: ЙОРДАНКА КОСТОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 21 описа за 2015 год. на ВКС.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт и чл. 135, ал. 4 АПК.
Пред Административен съд – София град е подадена искова молба от А. П. В. чрез процесуалния му представител адв. Т. Я., за осъждането на А. за Д..ф.. и.. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 170 000 лева.
С определение от 15.09.2014 г. Административен съд – София град е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 7787/2014 г. и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд, като е счел, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът претендира вреди в резултат на действия на Прокуратурата на Република България във връзка с повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, което обвинение се е основало на Одитен доклад на А. за Д.. ф.. и.. Поради това съдът е приел, че предявеният иск не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не касае незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
С определение от 22.05.2015 г. по гр. дело № 1411/2014 г. Софийски градски съд с оглед възраженията на страните относно подсъдността на предявения иск, е прекратил производството по делото и го е изпратил на Софийски апелативен съд за решаването на спора за подсъдност, като е намерил за приложима разпоредбата на чл. 122 ГПК. Последният, с оглед приложението на чл. 135, ал. 4 АПК, е изпратил делото на Върховния касационен съд за определянето на подсъдността на делото от петчленен смесен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Софийски градски съд по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 04.08.2014 г. от А. П. В. срещу А. за Д.. ф.. и.., с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат на извършената от него проверка за ефективност и законосъобразност на изразходваните целеви средства, предоставени от държавния бюджет на общините, съгласно решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи за предотвратяване и ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и крупни производствени аварии през 2004 г. и 2005 г., която проверка е приключила със съставянето на Предварителен одитен доклад, а впоследствие и с Окончателен одитен доклад. Въз основа на направените в този доклад констатации ищецът е привлечен като обвиняем от Окръжна прокуратура – Пазарджик, която поддържала пред съда обвинение срещу него по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Образуваното наказателно производство продължило около седем години и приключило с оправдателна присъда пред Върховния касационен съд. В резултат на повдигнатото и поддържано от Прокуратурата на Република България обвинение за ищеца настъпили неимуществени вреди, чието репариране се търси в производството пред първоинстанционния съд.
С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове и действия на административни органи е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разгледа същите е административният съд по реда на кодекса. Разпоредбата на чл. 128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод незаконосъобразно развитие на административни правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетения.
Въз основа на специалната норма на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на административните съдилища. От общите граждански съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс се разглеждат онези дела по ЗОДОВ за вреди, които, макар да са причинени от държавни органи или органите на местната власт, не произтичат от незаконосъобразно развитие на административни правоотношения.
В процесния случай А. П. В. е предявил иск за обезщетение за вреди, причинени от неправомерни действия на ответника и на сочените в обстоятелствената част на исковата молба лица – [община] и Прокуратурата на Република България. Ищецът излага доводи, че вредоносните последици са произлезли както от действията на Прокуратурата на Република България по повдигане и поддържане на обвинението срещу него за извършено престъпление, така и от действията на [община] по иницииране на извършените от Държавна финансова инспекция проверки. Съставеният от последната Окончателен одит е бил основа на поддържаното обвинение в наказателното производство, поради което ищецът аргументира, че А.. за Д.. ф.. и.. е надлежният ответник по делото. Така изложените твърдения на ищеца не сочат на безпротиворечив извод за пасивната легитимация на ответника. Липсва съгласуваност между петитума и обстоятелствената част на исковата молба, която да позволи възприемането на категорично становище за това срещу кого е предявен искът за вреди. Ищецът се позовава на неправомерно поведение на различни правни субекти като поради това и от твърденията му не може да бъде изведено заключение между поведението на кой правен субект и на кои от настъпилите вредоносни последици следва да се търси причинна връзка. Тези недостатъци на исковата молба следва да бъдат отстранени от ищеца, като му бъдат дадени указания за това от първоинстанционния съд по реда на чл. 129 ГПК. Изложените в исковата молба твърдения същевременно налагат извод за гражданския характер на търсената от ответника отговорност. Не се установяват обстоятелства, които да сочат за приложимостта на специалната подсъдност на административните съдилища, доколкото не се твърди гражданската отговорност на ответника, респ. причинените вреди да са произлезли от административната дейност на съответния орган – ответник по делото. Соченият от ищеца Одитен доклад не е проява на административна дейност, респ. не е налице и административно правоотношение, чието незаконосъобразно развитие да е причинило вреди. Ето защо настоящият състав намира, че искът на А. П. В. е подсъден на Софийски градски съд, на който съд следва да бъде изпратено делото по компетентност при спазване на указанията за администриране на исковата молба, дадени в настоящото определение.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният административен съд и Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на А. П. В. за осъждането на А. Д.. ф.. и.. за заплащане на обезщетение в размер на 170 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, представляващо обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на ответника е на Софийски градски съд, на който да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: