О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 31.08.2015 г.
Смесен съдебен състав от трима представители на Върховен касационен съд и двама представители на Върховен административен съд, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ КАЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева дело № 17А/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 от АПК.
Софийски градски съд е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София-град по искове на В. Й. Ц. против М. на о. заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт, отменен с влязло в сила на 16.07.2012 г. решение по адм. дело № с-49 от 2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Й. Ц. е предявил против М. на о. искове за заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди от незаконен акт на министъра на отбраната, представляващи: а/ пропуснати ползи от неполучени командировъчни средства за длъжността „аташе по отбраната на РБ” в К. за периода 01.03.2011 г. – 26.09.2013 г., в размер на 85 921,20 евро; б/пропуснати ползи от неполучено, респективно получено по-ниско възнаграждение или пенсия, от дължимото възнаграждение за същата длъжност за периода 01.03.2011 г. – 11.08.2015 г. в общ размер от 52 737,59 лв.; в/ пропуснати ползи от неполучени пари за дрехи за същата длъжност за периода 01.03.2011 г. – 11.08.2015 г. в размер на 2 280 лв.; г/пропуснати ползи от неполучени суми за билети за същата длъжност по време на отпуск в размер на 400 лв.
Сезираният Административен съд е прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане на Софийски градски съд. Изложил е съображения, че в чл. 172, ал. 1 и чл. 173 ЗОВС е регламентирана отговорността за обезщетения от отменена по съдебен ред заповед за освобождаване от служба, което изключва приложението на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Ищецът би могъл да претендира обезщетение или по чл. 172, ал. 1 ЗОВС, но до размера на месечно възнаграждение за времето, през което е останал без работа, или по общия ред пред граждански съдилища – за всички вреди по чл. 173 ЗОВС.
От своя страна, приемащият Софийски градски съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност.
Смесеният петчленен състав намира, че компетентен да се произнесе по иска е Административен съд София град по следните съображения:
В. Й. Ц. е назначен на длъжност „аташе по отбраната в К., У.” от министъра на отбраната на РБ, с мандат до 26.09.2013 г., на осн. чл. 69, ал. 3 ППЗОВСРБ Отношенията между военнослужещия и министерството, свързани със заеманата служба са уредени с договор за военна служба от 25.05.2010 г., който е със срок до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание „генерал майор”. Със заповед № Р-05/07.02.2011 г. на Министъра на отбраната, е освободен от длъжност „аташе”. Заповедта е отменена с влязло в сила решение на ВАС, като незаконосъобразно, поради липса на мотиви – няма посочено основание, поради което е прекратено правоотношението между страните. По-късно е прекратен предсрочно и договорът за военна служба, поради придобито право на пенсия, считано от 01.12.2011 г.
В. Ц. е изпълнявал военна служба извън територията на страната като военен аташе към дипломатическо представителство – чл. 69 ППЗОВС, редакция ДВ, бр. 25 от 2010 г., в сила от 30.03.2010 г.
В Закона за дипломатическата служба няма специални правила за обезщетения при прекратяване на правоотношението по заемане на дипломатическа служба. Уредени са само няколко хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, извън общите, предвидени в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда.
Искът на Ц. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неполучено, респективно получено по-ниско възнаграждение или пенсия, от дължимото възнаграждение за същата длъжност е с правно осн. чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ. Без значение за този извод е обстоятелството, че след издаване на незаконната заповед Ц. продължил да е в служебно правоотношение по договора за военна служба, до прекратяването му на друго основание. Съдът не е обвързан от поддържаната от страната правна квалификация. Нормата е специална и определя, както вида на обезщетението, така и в какъв обем може да се претендира. Ако ищецът търси друго по вид обезщетение за така причинената му вреда, или за период по-голям от нормативно установения, не се променя правната квалификация на иска, а е от значение само за неговата основателност.
Другите обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения, причинени от незаконната заповед, са също по повод изпълнението на военна служба извън територията на страната като военен аташе. Следователно, приложима е хипотезата на чл. 173 ЗОВСРБ. Когато вредите са от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, както е в случая, споровете са подсъдни на административните съдилища или ВАС по реда на АПК, в зависимост от органа, издал съответния акт – чл. 122, ал. 3 ЗДСл, както е разяснено в т. 6 от Тълкувателно постановление 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд и първо и второ отделение на Върховния административен съд, т. 6. Другите имуществени спорове, извън гл. Шеста от ЗДсл, включително и други имуществени спорове по чл. 173 ЗОВСРБ, но които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
В случая, търси се обезщетение за вреди, настъпили от незаконна административна заповед на министъра на отбраната, отменена от ВАС.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете на В. Й. Ц. против М. на о. за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт, отменен с влязло в сила на 16.07.2012 г. решение по адм. дело № с-49 от 2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е Административен съд София – град.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Административен съд София град за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Софийски градски съд и на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: