О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 01.04.2016 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ТОДОР ТОДОРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 5/2014 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК
Образувано е по спор за подсъдност между районния съд в гр. Варна и административния съд в гр. Варна по отношение на подсъдността на подадена жалба от П. Д. Г. от [населено място] срещу отказа на директора на Дирекция „А.” на [община], рег.№ А. от 8 декември 2015 г., наследодателят на Г.да бъде вписан като собственик на стар имот № 1222 по ПЗ „П.“, м. „Е. т.“ [населено място], в помощния план по чл. 13 ЗСПЗЗ.
С определение от 11 януари 2016 г. административният съд в гр. Варна е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 60/2016 г. и е изпратил същото по подсъдност на районния съд в гр. Варна, тъй като е намерил за приложима разпоредбата на §19 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г./, според която индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и правилника за прилагането му /ППЗСПЗЗ/, както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, а постановените по този ред решения на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК. Съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден по реда на ППЗСПЗЗ от директора на Дирекция „А.“ – [община] и като такъв попада в обхвата на цитираната норма на §19 ПЗР ЗСПЗЗ. Въз основа на тези съображения съдът е намерил подадената от Г. жалба за подведомствена на общите граждански съдилища и я е изпратил за произнасяне на районния съд в гр. Варна.
Районният съд в гр. Варна, след като е разгледал в закрито заседание на 19 февруари 2016 г. изпратеното му по подсъдност дело, е постановил определение, с което е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като процесният отказ няма белезите на административен акт, а на акт, съставляващ действие на администрацията по издаването му по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Според съда решението на комисията по чл. 13а, ал. 5 ЗСПЗЗ, с което се приема или се отказва нанасянето в помощния план на недвижим имот, е част от производството по издаване на решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, поради което тези решения нямат качеството на административен акт и не попадат в хипотезата на цитирания от административния съд §19 ПЗР ЗСПЗЗ. Ето защо за неприложима в случая е приета особената подсъдност и ред за разглеждане на жалби срещу административни актове, предвиден в ПЗР ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа спора е административният съд в гр. Варна по следните съображения:
Предмет на жалбата подадена пред административния съд е отказ на комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ да приеме помощния план за определяне границите на поземлен имот, находящ се в [населено място], местност „Е. т.“, с площ 1 дка, който жалбоподателят е заявил и очаква да му бъде възстановен. Разрешаването на спор за това кой е компетентният съд, който следва да разгледа жалбата, се свежда до отговора на въпроса дали волеизявлението на комисията по чл. 13а ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и в този случай спорът би бил от компетентност на районния съд съгласно § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК.
Комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ се назначава когато имотът, който се възстановява, не е нанесен в кадастралния план и за установяване на границите му се изработва помощен план. Действията и решенията на посочената комисия са част от производството по издаване на решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и съставляват извършване на административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице – да се идентифицират бившите имоти и да се определят границите им, тяхното местоположение и състояние. С оглед изложеното за правната характеристика на решенията на комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ, същите не притежават белезите на индивидуален административен акт и защитата срещу тях не се подчинява на особения режим, предвиден в §19 ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл е и преобладаващата практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на която правилно районният съд се е позовал и която се споделя и от настоящия съдебен състав. Поради изложеното жалбите срещу посочената категория решения и действия на комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ не са от компетентност на районния съд, а следва да се разгледат по общите правила на АПК от съответния административен съд.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба с рег. № Р. от 12.12.2015 г. по регистъра на [община] /вх. № 193/07.01.2016 г./, подадена от П. Д. Г. с адрес в [населено място], е административният съд в гр. Варна.
ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на жалбата.
Препис от определението да се изпрати на районния съд в гр. Варна за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.