4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С.,21.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Петчленен съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
изслуша докладваното от съдията Декова
дело №6/2016г.
Производството е по чл.63, ал.9 от Закона за съдебната власт, във връзка с чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по повдигната от Районен съд – Варна препирня с Административен съд София-град за подсъдност на делото по подадената от А. А. Н. от [населено място] жалба срещу принудителна административна мярка – репатриране на автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на А. Н., приложено на 05.08.2015г. в к.к.”З.П.” от служител на [фирма] и предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна принудителна мярка, представляващи стойност на извършено без основание репатриране на посочения лек автомобил и заплатена такса за наказателен паркинг.
А. Н. е подала жалбата си, в която е посочила и исковата си претенция за обезщетение от незаконосъобразна принудителна мярка, до Административен съд София-град. С определение от 19.02.2016г. по адм.д.№8036/2015г. на на Административен съд София-град, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна, по съображения, че не е налице акт или действие на административен орган, в качеството му на такъв, от което е настъпило засягане правата и интересите на А. Н., а се касае до спор между физическото лице, собственик на МПС и търговско дружество, собственик на пътищата на територията на което е осъществено принудителното преместване на автомобила, собственик на Н.. Административният съд е приел, че това е спор от гражданскоправен характер, между дружеството, което се явява възложител на лицето, осъществило фактическото преместване на МПС и лицето, собственик на принудително преместения автомобил, поради кето следва да се разреши по общия исков ред, а не по реда на АПК.
С определение от 26.02.2016г. по гр.д.№2076/2016г. на Районен съд-Варна е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Районен съд-Варна е приел, че търговското дружество [фирма] е собственик на алеите, паркингите и зелените площи в к.к.”З. пясъци”. Взети са предвид разпоредбите на чл.3 от Закона за пътищата, според които пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни. Изложени са съображения, че съобразно текста на чл.168, ал.1 ЗДвП в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл.171,т.5,б.”б” ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Прието е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка „преместване на пътно превозно средство”, но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя и че за всеки от тези субекти е налице правна възможност да определи и оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Изложени са съображения, че законодателят не е въвел ограничения или изисквания относно собственика на пътя, поради което всеки собственик на път има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка. Въз основа на приложения по делото договор № 12/05.04.2012г., сключен между [фирма] в качеството на възложител и собственик на пътя и [фирма] като изпълнител е установено, че на търговското дружество на основание чл.168, ал.1 ЗДвП са предоставени правомощия да прилага мярка на административна принуда по чл. 171,т.5,б.”б” ЗДвП. Прието е, че според представения отговор на [фирма] в изпълнение на сключения договор служители на дружеството са извършили преместване на процесния автомобил. Приел е също, че [фирма] и [фирма] са частноправни субекти, по своята правноорганизационна форма, че законът изрично е предвидил възможност собственикът на пътя, който в случая е частен правен субект, да оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка – чл.168, ал.1 ЗДвП – и когато тези лица налагат мярката те действат като административен орган. При тези съображения районният съд е приел, че подадената срещу наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” ЗДвП следва да се разгледа от административен съд, който е компетентен да се произнесе и по предявения иск от Н. за обезщетение за вреди, причинени й от наложената принудителна мярка.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира следното:
А. А. Н. е подала жалба срещу принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” ЗДвП – репатриране на собствения на Н. автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , приложено на 05.08.2015г. в к.к.”З.П.” от служител на [фирма] и предявила иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна принудителна мярка, представляващи стойност на извършено без основание репатриране на посочения лек автомобил и заплатена такса за наказателен паркинг.
От приложения по делото договор № 12/05.04.2012 г. , сключен между [фирма] [населено място] в качеството на възложител, като собственик на алеите, паркингите и зелените площи на територията на к.к.”З.П.” и [фирма], [населено място] като изпълнител е видно, че на последния е възложено да извършва дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства/ППС/, създаващи опасност или затрудняващи/правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението на основание чл.168,ал.1 ЗДвП. Договорът е със срок на действие от 12.04.2012г. до 30.09.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Анализът на текста налага извода, че законодателят е оправомощил министъра на вътрешните работи, собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка преместване на пътно превозно средство. За всеки от посочените правни субекти по силата на закона – чл.168,ал.1 ЗДвП – съществува правна възможност да определи и оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Тези длъжностни лица са от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи, длъжностни лица, определени от собственика на пътя и длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Всеки собственик на път – т.е. на всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата са приравнени и улиците /пар.6,т.1 ЗДвП/ има възможност, произтичаща от закона да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка. Когато надлежно оправомощените лица налагат принудителната мярка те действат като административен орган.
В разглеждания случай принудителната административна мярка – репатриране на процесния автомобил, е извършено на територията на курортен комплекс ”З. пясъци”. Ноторно е, че курортният комплекс е селищно образование с национално значение по смисъла на чл.22, ал.1, вр.чл.23 от Закона за административно-териториалното устройство на РБългария. Изграждането му е подчинено на изискванията на Закона за устройство на територията, включително и на изискванията за транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл.64,ал.1,т.1 от Закона за устройство на територията. Следователно на територията на комплекса има земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци – на път по смисъла на пар.6,т.1 ЗДвП. Ноторно е, че курортен комплекс „З. пясъци” е частна собственост, включително и транспортната техническа инфраструктура.
От доказателствата по делото е видно, че собственикът на пътя, който е частен правен субект е оправомощил [фирма] да налага обжалваната принудителната административна мярка. Законодателят е предвидил възможност собственикът на пътя, който в случая е частен правен субект, да оправомощи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка – чл.168, ал.1 ЗДвП. Когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката те действат като административен орган. Следователно жалбата подадена срещу наложената принудителна административна мярка по чл.171,т.5,б.”б ЗДвП следва да се разгледа от Административен съд, който е компетентния съд. Същият следва да се произнесе и по предявения иск от Н. за обезщетение за вреди, причинени й от наложената принудителна мярка.
По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от А. А. Н. от [населено място] жалба срещу принудителна административна мярка – репатриране на автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на А. Н., приложено на 05.08.2015г. в к.к.”З.П.” от служител на [фирма], [населено място] и предявения иск от А. А. Н. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна принудителна мярка, представляващи стойност на извършено без основание репатриране на посочения лек автомобил и заплатена такса за наказателен паркинг, е Административен съд София-град.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: