9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр.София, 18.07.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ и Върховен административен съд на РБ, смесен петчленен състав, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Райчева гр.д. № 16/2016г. по описа на ВКС.
Производството е по реда на чл.63, ал.9 от Закона за съдебната власт и чл.135, ал.4 АПК.
Пред Административен съд Велико Търново е подадена искова молба от А. К. К. за осъждането на Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за вреди от незаконни действия и бездействия на ответника.
С определение от 24.06.2016г Административен съд – В.Т. е прекратил производството по образуваното пред него адм. д. № 379/2016г. и е изпратил същото по подсъдност на РС В.Т., като е счел, че в случая не се касае претендиране на обезщетение за вреди от незаконна административна дейност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
С определение от 29.06.2016г. по гр.дело № 1722/2016г. РС В.Т. е изпратил делото на Върховния касационен съд за определяне на подсъдността на основание чл.135, ал.5 АПК от състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тъй като е счел, че искът е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на РС В.Т. по следните съображения:
От обстоятелствената част на искова молба се установява, че поради създадени от служители на Прокуратурата на РБ пречки автомобил собственост на ищеца А. К. е бил задържан във връзка с извършвана проверка и до настоящия момент не му е върнат. Ищецът поддържа, че в резултат на тези пречки автомобилът е унищожен и той търпи от това вреди в размер на 20 000 лева.
ОС В.Т. е приел, че за отговорността по чл.1 ЗОБОВ определяща е дейността на органа, която не е административна. Районен съд В.Т. от друга страна е е приел, че като основание на исковата молба не фигурира нито една от хипотезите на чл.2 ЗОДОВ.
С влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове и действия на административни органи е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разгледа същите е административният съд по реда на кодекса. Разпоредбата на чл.128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод неправомерно развитие на административни правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетение. Пасивно легитимирани да отговарят по чл.1 ЗОДОВ са всички органи на държавна власт и управление, които осъществяват административна дейност, както и длъжностните лица, които изпълняват административна дейност за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, при което държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.
Държавата носи и общата деликтна отговорност за вреди от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до доказване на противното, а също така и специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ, която е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. По чл.2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, като според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В тези случаи държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи.
С оглед изложените по-горе съображения и твърденията в обстоятелствената част на исковата молба настоящият състав намира, че спорът е гражданскоправен, а не административен, тъй като се претендират вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавен орган, но не при или по повод изпълнение на административна дейност Делото следва да се изпрати за разглеждане от РС Велико Търново, който ще следва да извърши проверка за редовността на исковата молба за да определи точната квалификация на гражданскоправния иск – общата деликтна отговорност на държавата или специалната такава по чл.2 ЗОДОВ.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният административен съд и Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на А. К. К. за осъждането на Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за вреди от незаконни действия и бездействия на ответника е РС В.Т., на който да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: