О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 21.09.2016 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на
Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Фани Найденова
Борис Илиев
Димитър Димитров
Милена Славейкова
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 18 А/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор между Административен съд – Бургас и Айтоски районен съд кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от Т. Й. П. жалба с искане да бъде задължена Общинска служба „Земеделие и гори” – [населено място] да издаде необходимите документи за въвод във владение на собствени на жалбоподателя земеделски земи в землището на [населено място].
Жалбата с вх.№ 6525 от 23.06.2016 г. е подадена от Т. П. до Административен съд – Бургас. Изложени са твърдения, че жалбоподателят притежава 6 земеделски имота в землището на [населено място], [община], за които многократно правил постъпки пред Общинска служба „Земеделие и гори” – [населено място] да му бъдат издадени необходимите документи за въвод във владение (скици и протоколи). Всички негови опити да се снабди с тези документи срещнали отказ, като бездействието на административния орган пречи на жалбоподателя да осъществи правата си на собственик на имотите. Формулирано е искане до съда да задължи Общинска служба „Земеделие и гори” – [населено място] да издаде необходимите документи за въвод във владение.
По жалбата е образувано административно дело № 1254/ 2016 г. пред Административен съд – Бургас, който с определение № 1082 от 28.06.2016 г. прекратил производството пред себе си и изпратил делото по компетентност на Айтоски районен съд. Административният съд приел, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им (с изключение на тези на министъра на земеделието и храните) подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота (пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК – ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.). Предвиденият различен ред за обжалване на тези административни актове изключва общия ред по чл.132 АПК.
Айтоски районен съд, пред който по жалбата е образувано гр.д.№ 477/ 2016 г., също е прекратил производството по нея пред себе си, считайки се некомпетентен да разгледа спора. Този съд приел, че искането в жалбата не е насочено към оспорване на индивидуален административен акт или отказ за издаване на такъв. Не е заявена и претенция за защита на възстановена по реда на ЗСПЗЗ собственост, поради което разпоредбата на пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.) общият съд намерил за неприложима. С прекратителното си определение (№ 348 от 08.07.2016 г.) районният съд повдигнал спор за компетентност между него и Административен съд – Бургас, въз основа на който е образувано настоящето производство.
Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа искането на Т. Й. П. е Административен съд – Бургас.
Независимо, че жалбата, която е поставила началото на производството, съдържа в титулната си част изявление срещу мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие и гори” – [населено място], изложените в нея твърдения и формулираното искане сочат друг предмет на спора. Жалбоподателят не оспорва конкретен отказ на административен орган, чиято отмяна да претендира. Той излага твърдения, че е собственик на земеделски земи (не е уточнил на какво основание, включително не се е позовал на реституция по ЗСПЗЗ) и че въпреки многократни негови искания компетентният да го въведе във владение на имотите административен орган бездейства. Искането е органът да бъде задължен да извърши дължимите (според жалбоподателя) действия, като издаде нужните документи за осъществяване на въвода. Разглеждането на искания за задължаване на административен орган да извърши определено действие, се урежда от АПК (чл.1 т.4 с.к.). Компетентни да разгледат спора са административните съдилища (чл.128 ал.1 т.3 АПК). Разпоредбата на пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.), която въвежда специален ред за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ или отказите за издаването им, в случая е неприложима. Специален ред за разглеждане на искания за задължаване на органите по ЗСПЗЗ да извършат определено действие, тази разпоредба не предвижда. Поради това разрешаването на спора е в компетентност на административния, а не на общия съд. В този смисъл е и вече формираната съдебна практика (срв. определение № 37/ 05.06.2014 г. по адм.д.№ 37/ 2014 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС).
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от Т. Й. П. жалба с искане да бъде задължена Общинска служба „Земеделие и гори” – [населено място] да издаде необходимите документи за въвод във владение на собствени на жалбоподателя земеделски земи в землището на [населено място], [община], е Административен съд – Бургас, на когото делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Айтоски районен съд да се изпрати препис от определението за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.