2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 15
гр. София 28.03.2017 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в петчленен състав по чл.135 ал.4 АПК, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гр.д. № 40А/ 2016 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, смесен петчленен състав, и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Елинпелинския районен съд и Административен съд – София област за определяне на компетентния съд да разгледа жалбата на [фирма], [населено място], срещу Заповед № 406/25.10.2016 г. на Кмета на [община], с която е прекратен договор за наем на земеделски имот, публична общинска собственост.
С определение № 1068 от 23.11.2016 г. по адм.д. № 1052/2016 г. Административният съд – София област, 5-ти състав, е прекратил производството по жалбата на „Е. 7“ – Е. [населено място] и я е изпратил по компетентност на Елинпелинския районен съд. Съдът е приел, че обжалваната заповед касае правоотношения в обхвата на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение и попада в приложното поле на § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК ( ДВ бр. 39/2011 г.), съгласно който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, както и отказите такива да бъдат издадени, с изключение на тези издадени от Министъра на земеделието и храните, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, а като касационна инстанция, в състав от трима съдии, спрямо актовете на районните съдилища, действа съответният административен съд.
С определение № 760 от 14.12.2016 г. по гр.д. № 868/2016 г. Елинпелинският районен съд е приел, позовавайки се на мотивите в т. 10 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, че обжалваната заповед е издадена по реда на Закона за Общинската собственост, затова оспорването й не попада в приложното поле на § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК ( ДВ бр. 39/2011 г.) като съгласно чл. 15, ал.5 ЗОС и чл. 132, ал.1 и чл.133, ал. 1 АПК делото е подсъдно на Административен съд – София област. По тези съображения, Елинпелинският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност по реда на чл. 135 ал.4 АПК.
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл. 135 ал.4 АПК приема, че делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност на Елинпелинския районен съд по следните съображения:
[фирма] [населено място] е подал пред Административен съд – София област жалба срещу Заповед № 406/25.10.2016 г. на Кмета на [община], с искане за отмяната й като незаконосъобразна. С тази заповед е прекратен на основание § 15 ал.3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ( ДВ. бр. 62/2015 г.) и чл. 37м ал.1 и 4 ЗСПЗЗ договор № 32, сключен на 13.05.2013г. за отдаване на земеделски земи в землището на [населено място] , [община]. Основанието за издаване на заповедта е заличената регистрация на животновъдния обект на наемателя по договора в съответното землище, който е бил условие за запазване действието на договора за ползването на земеделските имоти съгласно § 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ( ДВ. бр. 61/2015 г.).
Обжалваната заповед на кмета на [община] притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК – издадена е от административен орган в кръга на неговите правомощия и обективира властническо волеизявление, което има за предмет правна промяна в конкретно наемно правоотношение относно земеделска земя. Сключването и прекратяването на договорите за наем и аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд се регулира от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По отношение на заповедите по чл. 37м ал.4 ЗСПЗЗ липсва препращане към реда, предвиден в ЗМСМА и ЗОбС, аналогично на чл. 34 ал.4 ЗСПЗЗ , поради което разрешенията, дадени в т. 11 на Тълкувателно постановление 2/2015г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС за реда за обжалването им, не намират приложение, не е приложима и т.10 от същото тълкувателно решение , което се отнася за приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ. По общото правило на §19 АПК, подадената от [фирма] [населено място] жалба срещу Заповед № 406/25.10.2016 г. на кмета на [община], за прекратяване на договора за наем на имоти – земеделски земи, публична общинска собственост, № 32 от 13.05.2013г. подлежи на обжалване пред Районния съд – Е. П., в чийто район се намират имотите. В този смисъл е и съдебната практика на други смесени състави по чл. 135 ал.4 АПК – опр. № 59 по адм.д.№ 45/2016г., опр. № 10625 по адм.д.№ 9412/2016г., опр. № 60 от по адм. д. № 51/2016 г., 21.09.2016 г., опр. № 57 по адм. д. № 47/2016 г. всички по описа на ВАС, определение 37 / 16.11.2016 г. по гр. д. 29а 2016 г. 5 чл. състав по описа на ВКС.
По изложените съображения, настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата от 21.11.2016 г. на „Е. 7“- Е. [населено място] срещу Заповед 406/25.10.2016 г. , издадена от Кмета на [община], е Районният съд – Е. П..
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд – Елин Пелин.
Копие от определението да се изпрати на Административен съд – София област за сведение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :