О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 31.07. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1711 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадени са частни жалби от И. А. И., чрез пълномощника адв.З. М., и от „Зенит – 99” ООД в несъстоятелност, чрез пълномощника адв.Р. Ф., против разпореждане от 12.03.2018 г. по т.д. № 5110/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което са върнати подадените от частните жалбоподатели касационни жалби срещу постановеното по делото въззивно решение № 2056/25.09.2017 г. на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и за допустимост на касационните жалби. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт .
В писмените си отговори ответниците по частните жалби – „Лоялти Супермотор Спорт” ООД и В. Л. Банков, в качеството му на синдик на „Зенит – 99” ООД в несъстоятелност, оспорват основателността на същите.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частните жалби са допустими – подадени от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК:
По съществото на частните жалби ВКС съобрази следното:
И. А. И. и „Зенит – 99” ООД в несъстоятелност са подали касационни жалби срещу решение № 2056/25.09.2017 г. по т.д. № 5110/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 50/27.05.2016 г. по т.д. № 231/2013 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която по иск с правно основание чл.647, ал.2 вр. ал.1, т.3 ТЗ, предявен от „Лоялти Супермотор Спорт” ООД и В. Банков като синдик на „Зенит– 99” ООД в несъстоятелност срещу частните жалбоподатели, е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит – 99” ООД на договор за доброволна делба от 21.09.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 67800.34.5, находящ се в [населено място], м. „Света М.”, както и в частта, с която по иск с правно основание чл.34 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 ТЗ И. А. И. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на „Зенит – 99” ООД Ѕ ид.ч. от поземлените имоти, посочени в дял първи от процесния договор. С разпореждане № 44/15.02.2018 г. на Председателя на II т.о. на ВКС образуваната по касационните жалби преписка с вх. № 1626/13.02.2018 г. е върната на Софийския апелативен съд за преценка и произнасяне по допустимостта им с оглед цената на предявените искове. С атакуваното разпореждане от 12.03.2018 г. администриращият съд е върнал касационните жалби, като е направил извод, че цената на предявените искове е под установения в чл.280, ал.3 ГПК минимален размер от 20 000 лв., определящ допустимостта на касационното обжалване за търговски дела.
Предвид така установеното ВКС, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
Доколкото предмет на спора са субективно и обективно евентуално съединени отменителни искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 и т.3 ТЗ за прогласяване недействителността на сделка, сключена от обявеното в несъстоятелност търговско дружество „Зенит – 99” ООД, разгледаният от Софийски апелативен съд въззивен спор следва да бъде квалифициран като търговски, на осн. чл.365, т.4 ГПК. Исковете по чл.647, ал.1 ТЗ са искове за попълване масата на несъстоятелността и независимо от характера на сделаката, която се атакува с тях, те представляват по силата на закона търговски спор, за който се прилага правилото на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване на постановеното въззивно решение при цената на иска над 20 000 лв.
Обуславяща за определяне цената на иска за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за доброволна делба на поземлен имот е данъчната оценка на имота според правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател И. А. И., че цената на иска е установена чрез заключението на съдебно – оценителната експертиза. По аргумент на чл.69, ал.1, т.2 ГПК пазарната цена е ирелевантна за цената на иска, тъй като същата би имала значение единствено, ако недвижимият имот няма данъчна оценка. Освен това процесната Съдебно техническа и оценителна експертиза е поискана от ищцовото дружество с допълнителната искова молба за доказване на твърдения по същество на спора относно нееквивалентен характер на атакуваното имотното разпореждане. Последваща в хода на процеса евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота също е ирелевантна за определяне цената на иска, тъй като такъв въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най – късно в първото по делото заседание за разглеждане на делото на основание чл.70, ал.1 ГПК. В конкретния случай, цената на предявените искове, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК, е 8 697,53 лв. – видно от находящия на л.8 от т.д. № 231/2013 г. на СОС нотариално заверен и вписан в Служба по вписванията договор от 21.09.2012г. за доброволна делба на поземлен имот с идентификатор 67800.34.5. Тъй като тази стойност е под 20 000 лв., касационен контрол върху въззивното решение не може да бъде осъществен съгласно действащата разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.
Независимо от допуснатата очевидна фактическа грешка при посочване размера на данъчната оценка на недвижимия имот, изложените от Софийския апелативен съд правни изводи съвпадат с тези на настоящия състав на ВКС, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.03.2018 г. по т.д. № 5110/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: