О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 04.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 90 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Николов Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр. София, срещу решение № 1506/18.06.2018 г. по т.д. № 2109/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 153/20.01.2017 г. по т.д. № 5142/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „Си Ен Д. М.” ООД иск с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55 лв.
Подадена е касационна жалба и от „Си Ен Д. М.” ООД, гр. Петрич, чрез процесуален представител адв.Т. Ф., срещу посоченото по – горе въззивно решение на САС в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на СГС е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу „Си Ен Д. М.” ООД иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от ответника с изявление с вх. № 11273/06.11.2014 г., за вземания по договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с „Булгаргаз” ЕАД, в размер на 12 385 437,55 лв.
Касаторът „Корпоративна търговска банка” АД (н.) поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът „Си Ен Д. М.” ООД излага становище за недопустимост, евентуално за неправилност на решението на САС в обжалваната от него част, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
В писмения си отговор „Корпоративна търговска банка” АД (н.) оспорва основателността на касационната жалба на „Си Ен Д. М.” ООД и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Си Ен Д. М.” ООД са сключени договор за банков кредит от 09.11.2006 г., изменен с 12 анекса, последния е от 16.01.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 2 390 000 лв. към датата на последния анекс; договор за банков кредит от 24.11.2008 г., изменен с 15 анекса, последния от 28.05.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредитна линия в размер на 1 500 000 лв. към датата на последния анекс, и договор за банков кредит от 11.03.2009 г., изменен с 15 анекса, последния от 19.01.2014 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 8 000 000 лв. към датата на последния анекс. С изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД с вх. № 11273/06.11.2014 г. „Си Ен Д. М.” ООД е уведомило „КТБ” АД, че с договор за цесия № 2/04.11.2014 г. е придобило от „Булгаргаз” ЕАД вземане от банката, произтичащо от договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 85238/19.01.2007 г. на стойност 12 385 437,55 лв. към 04.11.2014 г. С писмо с вх. № 11271/06.11.2014 г. „Булгаргаз” ЕАД е уведомило „КТБ” АД за прехвърлянето на част от вземанията си на „Си Ен Д. М.” ООД. Въз основа на тази фактическа обстановка, на първо място САС се е произнесъл относно твърдяната недопустимост на първоинстанционното решение, като е приел възражението за неоснователно. Счел е, че липсата на нотариална заверка на подписите в изявлението за прихващане не рефлектира върху валидността му, като е изложил съображения относно неприложимостта на хипотезата на чл.59, ал.2 ЗБН. По отношение на иска с правно основание чл.3, ал.3 ЗБН САС е приел същия за неоснователен. Посочил е, че прихващанията като погасителен способ поначало нямат увреждащ масата на несъстоятелността ефект. Разпоредбата на чл.59 ЗБН е специална и с нея са уредени предпоставките за недействителност на извършени прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това САС е заключил, че същите са изключени от обхвата на чл.3 ЗБН. По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.3, във връзка с ал.4 ЗБН апелативният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че релевантна за спора е датата на сключване на договора за цесия, а не датата на уведомяване на банката като длъжник. Във връзка с оспорената от ищеца и поддържана от ответника дата 04.11.2014 г. като дата на сключване на договора за цесия, САС е изложил съображения относно достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК и настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин, че документът вече е съществувал. С оглед на това и поради некредитиране на свидетелските показания, решаващият съд е приел, че договорът за цесия е сключен на 06.11.2014 г., когато подписите върху документа са нотариално удостоверени. Предвид факта, че датата съвпада с деня, в който е извършено оповестяването на отнемане на лиценза на банката чрез прессъобщение на сайта на БНБ, САС е счел, че от значение е и часът, в който е сключен договорът и дали същият предхожда 13:30 ч. Поради липсата на доказателства е приел, че часът 14:52:21 на входиране на уведомлението за прихващане в деловодството на „КТБ” АД е най – ранният възможен за сключване на договора, който от своя страна следва часа 13:21 на оповестяване на решението на БНБ и покрива фактическия състав на установената с чл.59, ал.4 ЗБН презумпция за знание, обуславяща извършеното прихващане за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Посочил е, че дори и договорът да е сключен преди оповестяване решението на БНБ, искът по чл.59, ал.3 ЗБН отново ще бъде уважен поради доказана недобросъвестност на прихващащия кредитор към момента на придобиване на вземанията 06.11.2014 г. Този извод САС е свързал с общоизвестните към визираната дата факти на спиране на плащанията на банката и поставянето й под особен надзор, предмет на решения на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 74/22.06.2014 г.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Корпоративна търговска банка” АД (н.) поставя при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 ЗБН прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към банка в несъстоятелност?; 2/ В съотношение обща към специална норма ли се намират разпоредбите на чл.3, ал.3 във връзка с чл.2 ЗБН спрямо чл.59 ЗБН? Изключва ли чл.59 ЗБН нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл.3, ал.3 във връзка с чл.2 ЗБН?; 3/Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделките и действията, извършени с имуществото на банката след датата на решението за отнемане на лицензията по смисъла на чл.3, ал.2 ЗБН?; 4/Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН? Навежда се и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради постановяване на въззивното решение при очевидна неправилност.
В изложението към касационната жалба на „Си Ен Д. М.” ООД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/Нотариусът не представлява ли лицето, на което е предоставена нотариалната компетентност, притежаващо субективното публично правомощие да удостоверява извършените пред него частноправни изявления? Съгласно чл.2, ал.1 ЗННД нотариусът не разполага ли с обща нотариална компетентност, поради което издаваните от него документи при изпълнение на възложените му функции в чл.569, т.3, пр.3 ГПК не представляват ли официални свидетелстващи документи?; 2/ Когато за достоверна дата се сочи заверката от нотариуса на подписите върху частен документ, то не следва ли да се зачете достоверност на отбелязания от него час, в който е входиран в нотариалните му книги документа, върху който са заверени подписите, спазвайки принципа на завършеност на фактическия състав на нотариалното удостоверяване?; 3/ Представлява ли официален свидетелстващ документ удостоверението на нотариуса, в което се възпроизвеждат данните от констативния протокол, съставен по чл.593 ГПК, в който е посочен точният час на снемане на подписите на страните?; 4/ Представеното удостоверение от нотариуса не следва ли да се тълкува и като друг факт, който може да установи достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК?; 5/ Следва ли да се приеме, че касаторът – кредитор е бил недобросъвестен и че е формирал знание за неплатежоспособността на Банката, след като в пресата се въвеждат противоречиви твърдения относно нейното материално състояние, и след като Централната банка поставя „КТБ” АД под специален надзор само за три месеца, след като последователно обещава Банката да отвори на 21.07.2014 г. и след тази дата?; 6/ В съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича относителната недействителност спрямо кредиторите на извършеното прихващане, както и аргументите ни относно достоверната дата и час?; 7/ В случай че частен документ, за който няма изискване да е съставен с достоверна дата, за да бъде противопоставен на трето лице, притежава такава дата с оглед извършена нотариална заверка на подписите на страните на документа, за която страната, представила и подписала документа, твърди, че е извършена по – късно, като подписите са потвърдени пред нотариуса, ограничава ли се доказването на датата на съставянето на документа от ограничения за доказване със свидетелски показания на достоверната дата на частния документ, следващи от чл.181 ГПК?; 8/ Представлява ли частен документ договор за цесия, с който се прехвърля вземане от банка, документ по смисъла на чл.181 ГПК, когато се противопоставя на синдика на банката – длъжник в производството по специалните искове по ЗБН, и при оспорване на датата на такъв частен документ следва ли да притежава достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК и приложими ли са ограничения за доказване на достоверната дата по смисъла на чл.181 ГПК към доказване на датата на съставяне на документа?; 9/ Представлява ли длъжникът трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, на когото, за да се противопостави договорът за цесия на вземането, е необходимо договорът да има достоверна дата, и ако не, в случай че договорът за цесия все пак има достоверна дата с оглед извършена нотариална заверка на подписите на страните, която съобразно датата на сключване на договора за цесия, посочена в него, е последваща сключването му, може ли цесионерът да доказва със свидетелски показания датата на сключване на договора за цесия и обстоятелствата по сключването му и последващата нотариална заверка?; 10/ При липсата на спор, че частен документ – договор за цесия е сключен и относно съществените елементи от съдържанието му, допустимо ли е доказване със свидетелски показания на датата на сключване на договора за цесия и обстоятелствата преди, по време и след сключване на договора, в т.ч. че договорът е съществувал преди представянето му на нотариус за заверка на положените преди това подписи на цедента и цесионера?; 11/ При положение че прилагането на необоримата презумпция по чл.59, ал.4 ЗБН изисква като презумпционна предпоставка да е вписан акт в ТР – решението за отнемане на лиценза на банка, допустимо ли е приемане на приложението на необоримата презумпция въз основа предпоставката оповестяване на електронна страница на БНБ на същия акт, вписването на който създава противопоставимост, когато е вписан в ТР, и без да е необходимо ищецът да доказва при условията на пълно и главно доказване на факта на узнаване от страна на кредитора, придобил вземането, на факта на оповестяване на решението за отнемане на лиценза от страна на БНБ?; 12/ Покрит ли е фактическият състав на необоримата презумпция за знание по чл.59, ал.4 ЗБН и допустимо ли е приемане на приложението й, когато вземането е придобито от кредитора след часа на оповестяване на решението за отнемане на лиценза от страна на БНБ, но преди вписването му в Търговския регистър, и не представлява ли приемането на приложението на презумпцията преди вписване на решението в ТР неточно и недопустимо разширително правоприлагане?; 13/ Дори и да може да се приеме, че оповестяването на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банка от страна на БНБ чрез публикацията му на интернет страницата на БНБ може да се приравни и да му се придадат правните последици на вписване на решението като акт в Търговския регистър, предвид че във втория случай недобросъвестността се презюмира от деня, следващ вписване на акта, то може ли в първия случай недобросъвестността да се презюмира от часа на оповестяването на решението, а не в разумен срок след това – напр. от деня, следващ оповестяването?; 14/ Оповестяване на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банка на интернет страницата на БНБ като факт с различно съдържание от предвидения в чл.59, ал.4 ЗБН (обявяване на решението в ТР) не следва ли да се цени само като факт, който би могъл да залегне в основата на фактически извод за наличие на знание, като се държи сметка и за други обстоятелства в конкретния казус, в т.ч. проведеното доказване, или близостта на фактите (касае се за един и същ акт) е достатъчно основание за разширително прилагане на презумпцията? 15/ Знанието на обективния факт за спиране на плащания и поставянето на банка под особен надзор (поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ, но при липса на констатации относно настъпила неплатежоспособност съгласно цитираните от САС решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и 22.06.2014 г.), покриват ли признаците и достатъчно ли е да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката и то без да е прието или установено знание за някое от обстоятелствата, предпоставящи състоянието на банковата неплатежоспособност съгласно ЗКИ?; 16/ При положение че лицензът на „КТБ” АД (н.) е отнет поради отрицателен собствен капитал и нито съдът по несъстоятелността, нито УС на БНБ някога са установили другата предпоставка за отнемане на лиценза – спрени плащания, когато е по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, достатъчно основание ли е знанието за наложен особен надзор и спиране на плащанията за извод за формиране знание за настъпила неплатежоспособност? Първите десет въпроса, както и петнадесетият въпрос са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като противоречието по първите четири въпроса е със задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 11/21.03.2012 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС; по пети въпрос – с практика на ВКС, обективирана в решение № 35/25.02.2013 г. по гр.д. № 669/2012 г. на ВКС, II г.о.; по шести въпрос – в решение № 73/05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г. на ВКС, III г.о. и решение № 200/02.01.2018 г. по гр.д. № 350/2017 г. на ВКС, I г.о.; по въпроси от седми до десети – в решение № 177/13.06.2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 309/20.02.2014 г. по гр.д. № 742/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 287/10.09.2012 г. по гр.д. № 1782/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 237/25.10.2017 г. по гр.д. № 5093/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 253/17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., а по петнадесети въпрос – в решение № 160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, II т.о. По първите четири въпроса, както и по въпроси от седми до шестнадесети се обосновава и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навеждат се и основания по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, като се излага твърдението, че въззивното решение е недопустимо, евентуално очевидно неправилно.
Преди да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, първо отделение следва да вземе предвид, че с разпореждане от 22.03.2019г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2019г. на ОСТК на ВКС със следния правен въпрос: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл.59, ал.3 и чл.59, ал.5 ЗБН и по-конкретно следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна / ответник/ в производството по тези искове?“. Същият въпрос, доколкото касае допустимостта на обжалваното въззивно решение, е релевантен за разглеждане на подадените касационни жалби, поради което са налице основания за спиране на производството още преди постановяване на определение по чл.288 ГПК за допускане или недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл.292 ГПК, производството по т.д. № 90/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до приключване на тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: