3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 23.01.2018 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 56/2017 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между районния съд в [населено място] и административния съд в [населено място] по отношение на подсъдността на подадена искова молба от Й. М. Й., с адрес в [населено място], за осъждане на „О.” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], да му заплати 46 лева обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на незаконосъобразно разпореждане – принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол № 2180 от 17 август 2017 г., за преместване на паркирано в нарушение на правилата за това пътно превозно средство.
Исковата молба е била предявена първоначално пред административния съд в [населено място]. С определение № 433 от 23 ноември 2017 г. е прекратено производството по образуваното пред този съд адм.д. № 730/2017 г. и то е изпратено по подсъдност на районния съд в [населено място]. Изложени са съображения, че с оглед изричния петитум на депозираната искова молба за осъждане на посоченото общинско дружество делото не е подсъдно на административните съдилища. Посоченият ответник е търговско дружество, в чиито персонален състав няма административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, натоварен да прави властнически изявления, облечени във формата на административен акт, нито може да предприема фактически действия или да бездейства по смисъла на чл. 250 и чл. 256 АПК. Възприето е, че се касае за гражданскоправен спор с предмет непозволено увреждане на ищеца, по който с оглед цената на иска е компетентен да се произнесе районният съд.
По изпратеното му по подсъдност дело районният съд в [населено място] се е произнесъл с определение № 1955 по гр.д. № 3873/2017 г. в закрито заседание от 28 ноември 2017 г., с което е приел, че делото не му е подсъдно. Счетено е, че преместването на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, която е форма на административна принуда и се прилага по общо правило от административни органи. Съдът приема, че с нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП са определени органите, които могат да я прилагат, като по изрично законово овластяване това могат да бъдат и други длъжностни лица извън системата на администрацията. Независимо, че в случая процесната принудителна административна мярка е наложена от частноправен субект, според съда, доколкото се касае за административна дейност, приложим е редът, предвиден в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ обезщетението за вреди, причинени при условията на горния текст не може да се търси по общия ред пред гражданския съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд в [населено място] по следните съображения:
Преместването на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по своя характер представлява принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка е форма на административна принуда и по начало се прилага от административни органи. Когато въз основа на изрично нормативно овластяване със закон, принудителната административна мярка се прилага от друг държавен орган или от друго длъжностно лице извън системата на администрацията, той действа като административен. Такова изключение е регламентирано с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, която делегира правомощия на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да оправомощят длъжностно лице, което да налага принудителна административна мярка – преместване на пътно превозно средство на отговорно пазене без знанието на водача. При осъществяването на тази дейност, като форма на административна принуда, в несъответствие със законовите разпоредби, същият орган или лице носят отговорност, която се реализира по административен ред, независимо, че представляват частноправни субекти по своята правноорганизационна форма. В настоящия случай репатрирането на автомобила е извършено от служители на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ Е., което не е административен орган, а частноправен субект, на което е възложена тази дейност със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на [община]. При налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, като форма на административна принуда, надлежно оправомощеното лице (чл. 168, ал. 1 ЗДвП) действа като административен орган и отговорността за незаконосъобразно осъществяване на тази дейност се реализира пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата и искането за обезщетения от вреди. В този смисъл е установена съдебна практика с определение № 61 по гр.д. № 30/2014 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 62 по гр.д. № 31/2015 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 49 по гр.д. № 19/2015 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният касационен съд и Върховният административен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба, наименувана „жалба“, с вх. № А.-02-259/31.08.2017 г. по регистъра на „О.“ Е., подадена от Й. М. Й., с адрес в [населено място], и конкретизирана с молба вх. № 5110/04.10.2017 г., е административният съд в [населено място].
ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на исковата молба.
Препис от определението да се изпрати на районния съд в [населено място] за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.