О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
[населено място], 16.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2529 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от Б. Б. като синдик на „Гамор“ООД / в несъстоятелност/ касационна жалба срещу решение № 99/04.05.2018г. по в.т.д. № 86/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 826 от 04.12.2017 г. по т.д. № 510/2016г. на ВОС в следните части: за прогласяване на осн.чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД (в н.) на сделка, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45 лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка“ ЕООД, за размера на сумата от 22 661,75 лв. до 135 970,48 лв.; за отхвърляне на иска на постоянния синдик на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) срещу „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в н.) се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка“ ЕООД, за сумата от 22 661,75 лв.; за осъждане на ответниците „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД да заплатят всеки поравно държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 4532.35 лв., като сумата от 2266.18 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността; за осъждане на „ГАМОР” ООД (в н.) да заплати държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 906,47 лева, която следва да се събере от масата на несъстоятелността и е прекратено производдството по предявения иск от синдика на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) срещу „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в н.), при поръчителството на СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“, се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., като недопустимо.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на предявения иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ е подписаното на 05.02.2015г. споразумение, с което „Гамор“ ООД /в н./ признава обстоятелството, че „МЦРМ Радост“ ООД е заплатило в полза на „Уникредит Булбанк“АД дължими месечни вноски по инвестиционния кредит предоставен на „Гамор“ ООД /в н./ в общ размер от 135 970,45 лева, и поема задължение да възстанови цялата сума на „МЦРМ Радост“ ООД в срок до 02.03.2015г. Съдът е счел, че ищецът няма правен интерес от така предявената искова претенция, тъй като изброените в чл.649, ал.1 ТЗ отменителни искове са предназначени единствено за попълване на масата на несъстоятелността, което означава да бъдат върнати в имуществото на длъжника имущества и имуществени права, с които същият се е разпоредил, при определени от закона хипотези. В случая при уважаване на иска за обявяване на относителната недействителност на атакуваната с иска сделка, поради нейния характер, в масата на несъстоятелността не би се върнало никакво имущество. Относно твърдението, че в резултат на тази сделка се постига задлъжнялост на длъжника, това обстоятелство било без значение, тъй като вече е постановено решение за откриване на производството по несъстоятелност. Освен това е изложено съображение, че като краен резултат с предявения иск се оспорва евентуалното качество на кредитор на ответника „МЦМР Радост“ООД относно процесната сума, за което е предвиден специалния ред по чл.694 ТЗ.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Налице ли е правен интерес за синдика от водене на иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, когато атакуваната сделка води до увеличаване на пасива на несъстоятелния длъжник и посоченото задължение влияе върху размера на сумите, които останалите кредитори на несъстоятелния длъжник биха получили при разпределението?; 2/ Какво представлява увреждащото действие и кога следва да се приеме, че е налице увреждане по иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ? Кога при предявяване на иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността? По първи въпрос касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не сочи конкретна съдебна практика на ВКС, на която по този въпрос да противоречи обжалваното въззивно решение, а по втори въпрос обосновава приложение на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като счита че е налице противоречие между решението на ВнАС и постановеното по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. на ВКС, IV г.о.
Настоящият състав намира, че поставеният втори правен въпрос изпълнява изискването към общото основание за селекция на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото крайният правен резултат от спора е основан на даденото от въззивния съд разрешение по същия въпрос. В служебно известното на настоящия състав на ВКС Решение №56/01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, I т.о. е съобразено посоченото от касатора Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. на ВКС, IV г.о., като е прието, че с изменението на чл.649, ал.1 / ред. ДВ бр.20/2013г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД. Посочено е, че в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Предвид изложеното за проверка съответствието на обжалваното решение на ВнАС с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: Кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ?
На осн. чл.649, ал.6 ТЗ касаторът е освободен от предварително внасяне на държавни такси.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99/04.05.2018г. по в.т.д. № 86/2018г. на Варненски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: