Определение №571 от 43054 по ч.пр. дело №2018/2018 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 571

Гр. София, 15.11.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Тотка Калчева
Членове: Вероника Николова
Кристияна Генковска

като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №2018 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] /н./, [населено място], срещу определение №1957 от 13.06.2017г. по в.ч.д. №2522/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 16.03.2017г. по т.д.№4887/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на разпореждане от 10.03.2017г., с което на основание чл.717 ал.2 от ТЗ е разрешено на синдика да продаде по реда на чл.717в и сл. от ТЗ недвижим имот на дружеството, находящ се в [населено място].
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Софийски апелативен съд е изложил мотиви, че определението на съда по несъстоятелността по чл.717 ал.2 от ТЗ не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят [фирма] /н./, [населено място], счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че обжалваното от него действие касае допускането на предварително изпълнение на решение на СК, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.244 от ГПК, а не общият текст на чл.274 от ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Изложените от Софийски апелативен съд съображения, че определението по чл.717 ал.2 от ТЗ не подлежи на обжалване, са правилни. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са разграничени две групи актове – изрично изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, за които е предвидено, че се обжалват по общия ред на ГПК и останалите актове, за които е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. По отношение на втората категория актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, доколкото е напълно изключена възможността за касационно обжалване. Други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не е предвиден, следователно обжалваемостта и на двете категории определения на съда по несъстоятелността е обусловена от общите предпоставки по чл.274 ал.1 от ГПК. Определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.717 ал.2 от ТЗ не е изрично обявено от закона за обжалваемо. Това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено. Неприложима е разпоредбата на чл.244 от ГПК, на която жалбоподателят се позовава, доколкото същата се отнася за съдебни решения, а в случая той прави оплаквания за допускане на предварително изпълнение на решение на събрание на кредиторите.
Следва да се отбележи обаче, че предмет на обжалване е не разпореждането на Софийски градски съд от 10.03.2017г., с което на основание чл.717 ал.2 от ТЗ е разрешено на синдика да продаде по реда на чл.717в и сл. от ТЗ недвижим имот на дружеството в несъстоятелност. Обжалвано е определение, с което е оставено без уважение искане за изменение на разпореждането от 10.03.2017г. по реда на чл.253 от ГПК. Това определение, за разлика от определението, с което съдът изменя постановено от него определение, не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не поражда самостоятелни правни последици. Поради това определенията, съответно разпорежданията, с които съдът оставя без уважение молба по чл.253 от ГПК за отмяна или изменение на постановеното от него определение, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. В този случай редът за защита е чрез обжалване на първоначално постановеното определение, ако същото е обжалваемо.
С оглед изложеното определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1957 от 13.06.2017г. по в.ч.д. №2522/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top