ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. София, 21.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3177 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.З т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. М. срещу определение от 30.11.2018г. по ч.гр.д. №13480/18г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.10.2017г. за прекратяване на производството по гр.д.№22572/2015г. на Софийски районен съд, II г.о., 73 състав.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са му връчени при отказ. Изтъква, че е налице съществен порок на разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като липсва каквато и да била индивидуализация на лицето, отказало да получи поканата. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.З от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Надлежно ли е връчването на покана за доброволно изпълнение, ако в разписката към същата не е индивидуализирано лицето, направило твърдения от връчителя отказ? 2. Може ли да се приеме, че заедно с призовката за доброволно изпълнение са връчени изпълнителен лист и заповед за изпълнение по конкретно дело, без да има каквато и да е индивидуализация на изпълнителното дело и заповедта за изпълнение? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в отклонение от съдебната практика, обективирана в решение №56 от 13.05.2011 г. по т. д. №1154/20Юг. на ВКС, ТК, II т.о., решение от 05.06.2014г. по гр.д.
№38346/2013г. на СРС, определение №894 от 11.11.2011г. по ч.т.д. №808/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация „Макроадванс“ АД, гр.София, поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.З т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Производството по гр.д.№22572/2015г. на Софийски районен съд, II г.о., 73 състав, е образувано по предявен от „Макроадванс“ АД, гр. София, против А. В. М. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.05.2012г. по гр.д.№ 14461/2012г. на СРС, 73 състав. С определение от 02.10.2017г. съставът на Софийски районен съд е прекратил производството по делото, като е установил, че възражението на длъжника е подадено след изтичането на срока по чл.414 от ГПК.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, въззивният съд е споделил извода, че подаденото от А. М. на 20.08.2014г. възражение по чл.414 от ГПК е просрочено и не са били налице предпоставки за предявяването на установителен иск по чл.422 от ГПК, независимо от дадените от заповедния съд указания по чл.415 от ГПК. Приел е, че с представената покана за доброволно изпълнение изх.№055591/21.02.2013г. по изп. дело №20128410411219/2012г. на ЧСИ Н. М., на 24.04.2013г. при отказ на длъжника са връчени издадените по гр.д.№ 14461/2012г. на СРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съответно срокът за подаване на възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл на 08.05.2013г.
При тези данни първият формулиран от частния касационен жалбоподател въпрос отговаря на общото изискване за достъп до касация, доколкото в случая въззивният съд е направил извод за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение и приложените към нея преписи от заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение №56 от 13.05.2011г. по т. д. №1154/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение №894 от 11.11.2011г. по ч.т.д. №808/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., дават разрешение относно редовността на връчването по реда на чл.44 от ГПК при фактическа обстановка, различна от установената в настоящото производство. В първия случай е удостоверен отказ за приемане на книжа от няколко лица, без да бъдат конкретизирани техните имена, а във второто производство адресат на книжата е било юридическо лице, като връчителят не е конкретизирал длъжността на физическото лице, отказало да приеме книжата. Следователно установените от съставите на ВКС нарушения на изискванията за конкретизация на адресата при връчване по реда на чл.44 ал.1 от ГПК са неприложими в настоящата хипотеза, поради което не е налице противоречие на приетото от въззивния съд разрешение с разрешенията в цитираните от касатора актове на ВКС.
Другото заявено от касационния жалбоподател допълнително основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос (противоречивото му разрешаване от съдилищата) не следва да се разглежда, доколкото същото е отменено с изменението на ГПК с ДВ бр.86, в сила от 31.10.2017г., а частната касационна жалба е депозирана на 30.11.2018г.
Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.З т.1 от ГПК е предпоставен от оплакването на частния жалбоподател, че в поканата за доброволно изпълнение няма индивидуализация на изпълнителното дело и заповедта за изпълнение. Това твърдение не съответства на данните по делото, доколкото в представената покана за доброволно изпълнение изх.№055591/21.02.2013г. по изп. дело №20128410411219/2012г. на ЧСИ Н. М. е посочен номер на изпълнителното дело, както и номер на делото на СРС, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение. Поради това вторият формулиран от касатора въпрос не съответства на общата предпоставка за достъп до касация.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.З от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски градски съд.
При този изход на производството частният касационен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.11.2018г. по ч.гр.д. №13480/18г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. В. М., [ЕГН], с адрес гр.София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Микроадванс“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г. С. Раковски“ №147, ет.5, ап.14, представлявано от изпълнителния директор В. С., на основание чл.78 ал.З от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева /сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председателя:
Членове: 1.
2.