4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
Гр.София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 601 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [община], [населено място] и на [фирма], [населено място] срещу решение № 613/27.10.14г., постановено по т.д.№ 449/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15/09.01.13г. по т.д.№ 863/12г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на [община] да заплати на [фирма] общо сумата от 95176.62 лв. по договор от 19.02.08г., от които главница от 90644.40 лв. по 28 фактури, издадени в периода от 30.11.11г. до 19.02.12г. и неустойка в размер на 4532.22 лв. и частично е отменено същото решение и са отхвърлени исковете на [фирма] срещу [община] за сумата от 11321.94 лв., от която 10782.80 лв. главница, представляваща разлика между фактурираните за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. общо 101427.20 лв. и дължимите 90644.40 лв. и неустойка в размер на 539.14 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 5071.36 лв. и дължимата 4532.22 лв.
Касаторът [община] обжалва решението в частта за уважаване на исковете за заплащане на сумите от 90644.40 лв. главница и 4532.22 лв. неустойка, като поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът [фирма] обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете за сумите от 10782.80 лв. главница и 539.14 лв. неустойка, като поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 19.02.08г. между страните е сключен по реда на ЗОП договор за охранителна дейност, по силата на който [община] е възложила, а [фирма] е приело да извърши срещу възнаграждение охрана на обекти по приложение № 1 към договора и схема за маршрутите на мобилните групи. Възражението за нищожност на клаузата на договора, определяща начина на формиране на цената поради противоречие с добрите нрави, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че ценообразуването е уредено в чл.6 и чл.7 договора, като определената цена е за един охранител и плащането на възнаграждение е според броя на охранителите, като всяка фактура е следвало да бъде придружена със справка за заетия персонал. Отхвърлено е и възражението за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, като същата е била уговорена при забава в плащането на възнаграждение на ден, но не повече от 5 % от стойността на всяка фактура, поради което не е констатирано несъответствие с критериите за преценка на нищожността на неустойката по ТР № 1/10г. на ОСТК на ВКС. Прието е, че договорът има действие до 19.02.12г., поради което възнаграждение след тази дата не се дължи. По отношение на периода на действие на договора от 01.11.11г. до 19.02.12г. цената за един охранител е изчислена съобразно договора от 19.02.08г. в размер на по 594 лв., а не според анекса от 13.01.09г. в размер на по 648 лв. Според състава на апелативния съд страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят съгласно чл.43 ЗОП, а конкретните условия за изменението му по изключение са изрично предвидени в закона, което е обусловило извод за нищожност на допълнителното споразумение съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. В този смисъл начисленото възнаграждение е коригирано и определено според уговорката в договора – в размер на по 594 лв. с ДДС.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за частично допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът [община] поставя въпросите за това дали при изчисляване на неустойката следва да се включва към нея ДДС и за предпоставките за уважаване на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД. Първият поставен въпрос не е от значение за спора, тъй като неустойката е изчислена върху неплатената главницата (възнаграждението за извършване на охранителната дейност), и върху така определения размер на неустойката не е начисляван ДДС. Вторият въпрос е изцяло по правилността на решението, доколкото касаторът оспорва изправността на изпълнителя по договора за охранителна дейност, обстоятелство, което е прието за доказано от въззивния съд. Евентуалната неправилност на изводите на въззивната инстанция, изразяваща се в оплаквания за необоснованост на постановения акт, не е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК.
Касаторът [фирма] поставя въпроса: „Изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл.244, ал.1 КТ представлява ли основание за промяна с допълнително споразумение на договор за обществена поръчка и представлява ли държавно регулирана цена, когато основен предмет на договора е физическата охрана с човешки ресурс, чието трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки и данъци са обект на държавно регулиране?”. Въпросът е обоснован с уговорката по чл.6 от договора от 19.02.08г., според който цената може да се променя по схемата на калкулацията, а именно в размер на 2.7 минимални работни заплати, което според касатора представлявало държавно регулирана цена.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора [фирма] правен въпрос в частта, с която е отхвърлен искът 10782.80 лв. главница, представляваща разлика между фактурираните за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. общо 101427.20 лв. и дължимите 90644.40 лв. и неустойка в размер на 539.14 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 5071.36 лв. и дължимата 4532.22 лв.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът [фирма] следва да внесе държавна такса в размер на 226.44 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 613/27.10.14г., постановено по т.д.№ 449/14г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 15/09.01.13г. по т.д.№ 863/12г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени исковете на [фирма], [населено място] срещу [община], [населено място] за сумата от 11321.94 лв., от която 10782.80 лв. главница, представляваща разлика между фактурираните за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. общо 101427.20 лв. и дължимите 90644.40 лв. и неустойка в размер на 539.14 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 5071.36 лв. и дължимата 4532.22 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 613/27.10.14г., постановено по т.д.№ 449/14г. от Пловдивския апелативен съд в останалата част.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 226.44 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.