О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 19 март 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева дело № 4-А по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Монтана и Районен съд Лом за това кой е компетентен да разгледа жалбата на [фирма] срещу изричния отказ на началника на О. с.по з. /ОСЗ/ Я., изразен в писмо № 444 от 26.07.2017 г., за регистриране на 8 бр. договори за наем на земеделска земя.
Административният съд е приел, че задължението за регистриране на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи в специалния регистър при ОСЗ произтича от разпоредбите на чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ. По тази причина жалбите срещу отказите за регистрация попадат в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК и подлежат на разглеждане от районния съд като първа инстанция. Затова образуваното пред административния съд производство е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Лом.
Районен съд Лом е приел, че регистрацията на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оспореният отказ да се извърши регистрация на договорите за наем не попада в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК, а се урежда от § 8 ПЗР на АПК. Затова компетентен да разгледа жалбата срещу този отказ е административният съд. По тази причина Районен съд Лом е повдигнал препирня за подсъдност пред смесения петчленен състав на ВКС и ВАС.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е районен съд Лом.
Изискването за регистрация на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи е установено в чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.37б, ал.1, изр.7, една от целите на регистъра е да осигурява информация на ползувателите, участващи в споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Съгласно чл.2 от Наредба №6/18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии /сега ОСЗ/, регистърът служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и провеждането на държавната политика в областта на земеделието. В чл.8 от наредбата е предвидено задължение на арендаторите в 10 дневен срок от вписване на договорите за аренда в нотариалните книги да представят в ОСЗ копие от вписания договор, а в чл.9 е предвидено, че длъжностното лице, което води регистъра, въвежда в него данните от договорите. В чл.11 от същата наредба е посочено, че ГД „Структурна политика” на Министерство на земеделието и продоволствието /сега Министерство на земеделието и храните/ създава и поддържа информационна система за регистрираните договори, като централният регистър се води в министерството.
При тази нормативна уредба следва да се приеме, че вписването на договорите за наем, аренда и съвместна обработка на земеделските земи в регистъра по чл.37б ЗСПЗЗ е задължение както за страните по тези договори, така и за административния орган. Това изключва възможността вписването да се разглежда като административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията. Отказът на административния орган да извърши такова вписване следва да се разглежда като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 АПК. Според посочената разпоредба индивидуален административен акт е и отказът на административния орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Оттук произтича и приложното поле на § 19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), съгласно който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Затова жалбата срещу отказа на ОСЗ да извърши исканото вписване в регистъра по чл.37б ЗСПЗЗ следва да се разгледа от Районен съд Лом.
Воден от горните съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.4 АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на [фирма] срещу изричния отказ на началника на О. с.по з. /ОСЗ/ Я. за регистриране на 8 бр. договори за наем на земеделска земя, изразен в писмо № 444 от 26.07.2017 г., е Районен съд Лом.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.