1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 04 април 2018 година
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
БИСЕРКА ЦАНЕВА
като изслуша докладваното от съдията К. Маринова дело № 8 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс по спор за подсъдност между Административен съд-Монтана и Районен съд-Лом относно компетентния съд да разгледа жалбата на Ю. М. К., подадена в качеството му на представляващ и управляващ [фирма], против отказ на О.с.з. [населено място], обективиран в писмо с изх. № 444/26.07.2017 г., за вписване на договор за наем на земеделски земи.
Жалбата е подадена чрез Началника на О.с.з. – [населено място] до Административен съд-Монтана и е образувано адм.д. № 362 по описа за 2017 г. С определение № 364 от 18.09.2017 г. административният съд е изпратил образуваното по жалбата производство по подсъдност на Районен съд-Лом, като е приел, че задължението за регистриране на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи в специалния регистър при ОСЗ произтича от разпоредбите на чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ и по тази причина жалбите срещу отказите за регистрация попадат в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК и подлежат на разглеждане от районния съд като първа инстанция.
В определение № 231 от 17.01.2018 г. по гр. № 2432 по описа за 2017 г. на Районен съд-Лом е прието, че регистрацията на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оспореният отказ да се извърши регистрация на договорите за наем не попада в приложното поле на § 19, ал.1 ПЗР на ЗИД АПК, а се урежда от § 8 ПЗР на АПК. Затова компетентен да разгледа жалбата срещу този отказ е административният съд. С тези съображения Районен съд-Лом е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба е районен съд Лом.
Изискването за регистрация на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи е установено в чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.37б, ал.1, изр.7, една от целите на регистъра е да осигурява информация на ползувателите, участващи в споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ, с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Съгласно чл.2 от Наредба № 6/18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии /сега ОСЗ/, регистърът служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и провеждането на държавната политика в областта на земеделието. В чл.8 от наредбата е предвидено задължение на арендаторите в 10 дневен срок от вписване на договорите за аренда в нотариалните книги да представят в ОСЗ копие от вписания договор, а в чл.9 е предвидено, че длъжностното лице, което води регистъра, въвежда в него данните от договорите. В чл.11 от същата наредба е посочено, че ГД „Структурна политика” на Министерство на земеделието и продоволствието /сега Министерство на земеделието и храните/ създава и поддържа информационна система за регистрираните договори, като централният регистър се води в министерството.
При тази нормативна уредба следва да се приеме, че вписването на договорите за наем, аренда и съвместна обработка на земеделските земи в регистъра по чл.37б ЗСПЗЗ е задължение както за страните по тези договори, така и за административния орган. Това изключва възможността вписването да се разглежда като административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията. Отказът на административния орган да извърши такова вписване следва да се разглежда като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 АПК. Според посочената разпоредба индивидуален административен акт е и отказът на административния орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Оттук произтича и приложното поле на § 19 ПЗР на ЗИД АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), съгласно който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Затова жалбата срещу отказа на ОСЗ да извърши исканото вписване в регистъра по чл.37б ЗСПЗЗ следва да се разгледа от Районен съд Лом.
Изводът кой е компетентния съд не би се променил и дори да се приеме, че регистрацията на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи е установено в чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.12 ППЗСПЗЗ, съставлява административна услуга. Съгласно § 8 ПЗР на Административно- процесуалния кодекс правилата за издаване и обжалване на административните актове са приложими и в производствата по извършване на административните услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. С приемането на § 19 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ. бр. 39 от 2011 г./ се предвиди, че компетентен да се произнесе като първа инстанция по жалби срещу индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието, храните и горите е районния съд по местонахождение на имота. Разпоредбата не прави разлика между вида и характера на административния акт, а определя като водещ елемент материалния закон, по който е постановен. Без значение за приложимостта й е връзката на акта с производството по реституция, тъй като Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и подзаконовите актове по прилагането му освен уредба по материята на възстановяването на собствеността върху земеделски земи съдържа и регламентация на отношенията по повод тяхното ползване, опазване и възстановяване. Поради това, ако актът или отказът за издаването му, е по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождение на имота, което е приложимо и за дължимите по тях административните услуги, както и за отказите за извършването им.
С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на Ю. М. К., подадена в качеството му на представляващ и управляващ [фирма], против отказ на О.с.з. [населено място], обективиран в писмо с изх. № 444/26.07.2017 г., за вписване на договор за наем на земеделски земи е Районен съд-Лом.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: