О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 26 април 2018 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България по чл.135 ал.4 АПК , в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 34 / 2018 г. А по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.135 ал.4 АПК.
С определение № 111 от 13.02.2018г. по гр.д.№ 50/2018г. Ловешкият окръжен съд е поискал на основание чл. 135,ал.4 от АПК да бъде разрешен възникналият спор между него и Административния съд –Ловеч за подсъдността на делото, образувано по искова молба вх. № 130/04.01.2017 г., подадена от Г. В. В. против Г.д.„О.“ към министъра на правосъдието, с която се претендира заплащане на сумата 1271400 лева, ведно със законна лихва, считано от 29.11.2012 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на служители на ответника.
По повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл. 135 ал.4 ГПК, настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, намира следното:
В исковата молба вх.№ 130 от 04.01.2017г. и последващите уточнения, Г. В. В. твърди, че е претърпял неимуществени вреди, причинени от действията на служители на Г.д.„О.“ към министъра на правосъдието. Вредите се изразяват в това, че при разглеждането на н.о.х.д № 303/2011г. на Шуменския окръжен съд, в съдебната зала в продължение на 95 съдебни заседания, той е бил с белезници и колан, което му е причинило физически страдания и е бил подложен на унижение и жестоко, нечовешко отношение. В уточнителната молба от 23.03.2017г. Г. В. В. е посочил, че служителите в Г.д.„О.“ са отказали да му свалят белезниците в съдебната зала при провеждане на заседанията по посоченото наказателно дело. Изрично в отговор на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба поради неяснота на вида дейност , от упражняването на която ищецът твърди, че е претърпял вреди, той е пояснил, че погрешно в исковата молба е включена думата „съдии“, както и че вредите са причинени от конкретни ответници – служители на Г.д.„О.“ , част от които посочени поименно.
При това съдържание на исковата молба и последващите й уточнения, няма основание за приложение на разрешението в т.2 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на Върховния касационен съд, ОСГК и Първа и втора колегия на Върховния административен съд, на което се е позовал Ловешкия административен съд, за да изпрати делото за разглеждане от Ловешкия окръжен съд. Разгледаната в тази точка от тълкувателното постановление хипотеза се отнася до вреди, причинени от дейността на администрацията на органите на съдебната власт, които подпомагат дейността им, но не извършват административни функции, затова отговорността за незаконосъобразните действия и бездействия на съдебните служители не се реализира по реда на ЗОДОВ, а по общите правила на ЗЗД.
В разглеждания случай твърденията на ищеца, въз основа на които следва да се даде правна квалификация на предявения иск, са за извършени незаконни действия на служители от ГД „О.“. Дирекцията е юридическо лице към министъра на правосъдието /чл. 391 ал.2 ЗСВ/, който е и един от органите на нейното управление. В правомощията на ГД „О.“ се включва съгласно чл. 391 ал.3 ЗСВ охраната на съдебната власт, както и конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт /т.6/. Служителите, осъществяващи охранителни функции по чл.391 ал.3 т.6 ЗСВ извършват специализирана държавна дейност, която е част от изпълнителните функции на държавата , предвидени в специален закон. А щом като дейността е изпълнителна, то и отговорността за техните незаконните действия или бездействия следва да се реализира по реда на чл.1 ЗОДОВ и компетентен да разгледа предявения от Г. В. В. иск е Административния съд Ловеч, на когото е изпратено делото за разглеждане от Върховния административен съд след разрешената препирня за местна подсъдност по чл. 135 ал.3 АПК с определение № 2257 от 22.02.2017г. по адм.д. № 1881/2017г.
Съображенията на Ловешкия окръжен съд в определението, с което той е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил за разглеждане от Ловешкия окръжен съд, основани на разпоредбата чл.266 от НПК , според която председателят на съдебния състав, разглеждащ делото определя реда в съдебната зала и неговите разпореждания са задължителни и за служителите на Г.д.„О.“, не са относими към правната квалификация на предявения иск. След като в исковата молба и уточненията й липсват твърдения за причинени вреди от правозащитни органи в рамките на изчерпателно изброените в посочената разпоредба хипотези и искът не е предявен срещу Шуменския окръжен съд, няма основание искът да бъде квалифициран по чл.2 ЗОДОВ.
С оглед на изложеното, делото следва да се изпрати за разглеждане на Административния съд Ловеч.
Воден от горното настоящият петчленен състав от съдии от Върховният касационен съд, на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България , на основание чл. 135 ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
Определя за компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба вх.№ 130 от 04.01.2017г. на Г. В. В. против Г.д.„О.“ към министъра на правосъдието за заплащане на сумата 1271400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от действия на служители на ответника, ведно със законната лихва от 29.11.2012г. АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД гр.ЛОВЕЧ
Изпраща делото на Ловешкия административен съд за продължаване на процесуалните действия.
Препис от определението да се изпрати на Ловешкия окръжен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: